Все още си спомням когато, преди 12 години, на 15 септември, носейки цвете, аз се отправих към училище изпълнена с надежди, копнежи, очаквания... Не знаех какво ме очаква, не знаех какво ще стане.. но бях изпълнена с надежди. С времето ставах все по-обнадеждена. Още си спомням как на завършването на IV клас всички плакахме, защото се разделяхме със старата си госпожа. Беше ни мъчно. Изпяхме две много хубави български песни, които за съжаление не помня..
По хронологичен път стигаме и до следващото нещо- издънките ми! От 5-ти клас нататък си спомням един куп идиотщини, които моя милост е правила:
1. когато на една моя съученичка й дойде, аз се опитах да я защитя пред едно момче, обяснявайки му какво е това. Е, не успях.. :D
2.веднъж на път за близкото барче за хамбургери (нещо, което не съм яла отдавна!), едно момче с около година по-голямо от мен, се опита да ме спъне и... познайте!.. аз се строполих като изпусната филия на земята :D
3.веднъж скроих гаден номер на една госпожа, като сложих С200 на стола й... Е, директорката бе сравнително мила.. (никой не разбра, че съм аз!) :D
От друга страна.. случи се така, че след 7-ми клас влязох в елитно училище и едно момиче от стария ми клас беше в новия. Мразехме се в началото, но сега, 5 години след това, даже ще ми липсва. Наблюдавам невероятни промени у всеки един от нас. Как за тези 5 години аз знам всеки от класа ми какво харесва, какво мрази, как се държи ако му е кофти, ако е щастлив, ако е ядосан, и най-интересното е че не мога да повярвам колко много сме се променили всички ние, и най-вече аз!
Та аз до преди 3 години чаках одобрението на мама или някой по-близък приятел преди да започна да правя каквото и да било.. Нямах грам самочувствие, не знаех как да се държа с хората, бях бъзлива и прекалено чувствителна. Засягах се от най-малкото нещо и въобще не разбирах от майтап, което повярвайте ми не е много хубаво. Така съм загубила доста приятели...
Каквото и да ме чака оттук насетне, знам че ще вляза в хубав университет, ще имам готини приятели и свястно гадже. Ще имам хубав живот. Знам, защото го искам. Защото го мога!
read more
