Моят свят

Каква съм, а каква бях...

2011-06-20T23:32:00.003+03:00

Нещо става с мен.. и не знам какво. Преди умеех да се наслаждавам на малките неща, а сега сякаш... сякаш не съм аз.. Дори и сред природа да съм, макар и сама, пак не мога да се отпусна, а преди се чувствах като у дома си.. Искам да се върна.. отново да съм такава каквато бях, ама нещо ме спира... не знам университета ли е, работата ли е, Фил ли е.. не знам.. ама нещо ме задушава с всеки изминал ден все повече и повече... Идеи?? Защото аз нямам. Сега се чувствам като ходещ труп - сякаш живеца в мен умря... Вече не се смея толкова много, по-скоро плача.. отвътре. Скарах се с нашите, местя се при Фил, търся си работа и се опитвам да съм по-разумна.. това ли е прословутото порастване? Не мисля.. Има нещо в мен, което се пречупи. Искам си обратно духа! Искам си обратно свободата! Искам си обратно детето в мен.. Къде го скрих, по дяволите?! Или може би то само се скри.. уплашено от света, в който се пренесох.. И така основния въпрос.. Какво става с мен?! Каква съм, а каква бях... Искам се! Искам се обратно!!!

Ние двете...

2010-10-02T23:14:00.000+03:00

Откривах аз, откриваше и ти...

Откривах с теб своите мечти..

Откривах себе си в твоите очи.

Откривах аз, откриваше и ти..

***

За теб аз бях жена, ти за мен - сестра

За теб аз бях много, ти за мне - една

За теб аз бях, за мен ти беше..

..и всяка до другата вървеше...

***

И бяхме двете вечно неразделни

И бяхме заедно в непрогледен мрак

И бях до тебе в мигове вълшебни..

И бяхме, и ще бъдем пак!

***

И няма да оставя да те наранят

И няма да препреча твоя път,

И ще очаквам теб на прага си

И ще виждам в теб сестра си!

Обезкуражена

2010-06-13T00:45:00.002+03:00

Има едно нещо, което установих за себе си и то е, че след толкова години подигравки от други хора и тъпкане от мои близки аз сякаш за да им помогна се досъсипах. Мразя се, мразя всяка една част от себе си. Търсила съм с дни нещои стойностно в себе си - нищо. Макар и с хубави черти на лицето, аз съм със страшно ниско самочувствие, както вече сте забелязали и със страшно голям задник. А последното е нещо, което просто нямам сили да променя. Или може би нямам стимул.

За сметка на това съм сгодена. Вече. А съм само на 18. Едва преди 3 минути разбрах защо толкова искам да се омъжа. За да имам дете. А защо ми е дете сега? За да ми даде смисъл да продължа да живея. На подсъзнателно ниво явно си мисля, че нямам друг смисъл. А всъщност имам. Годеникът ми, най-малкото. Един страхотен човек, на който се чудя какво харесва още в мен. Възможността да уча в университет, да изживея много хубави емоции с приятели, които и да са те, също. И въпреки това.. има едно огромно нещо, което ме спира. Това, че съм дебела. Не, не приятно закръгленка, не пухкава. Дебела. Много хора биха миказали: "е, това се преодолява". Не и ако ти е натяквно с години, че си дебел и до такава степен ти се е набило в главата, че вече е реалност.. Имам само една молба:
ПОМОЩ! Съсипвам психиката си за глупости, а дори не знам как да си стъпя на ината и да продължа със съществените неща. Ако все още някой чете този блог, то.. помощ!

VooDoo

2010-04-07T00:03:00.001+03:00

VooDoo

I'm not the one who's so far away
When I feel the snake bite enter my veins
Never did I wanna be here again
And I don't remember why I came

Candles raise my desire
Why I'm so far away
No more meaning to my life
No more reason to stay
Freezing feeling,
Breathe in, breathe in
I'm coming back again

I'm not the one who's so far away
When I feel the snake bite enter my veins
Never did I wanna be here again
And I don't remember why I came

Hazing clouds rain on my head
Empty thoughts fill my ears
Find my shade by the moon light
Why my thoughts aren't so clear
Demons dreaming
Breathe in, breathe in
I'm coming back again

I'm not the one who's so far away
When I feel the snake bite enter my veins
Never did I wanna be here again
And I don't remember why I came

I'm not the one who's so far away
When I feel the snake bite enter my veins
Never did I wanna be here again
And I don't remember why I came

I'm not the one who's so far away
When I feel the snake bite enter my veins
Never did I wanna be here again
And I don't remember why I came

I'm not the one who's so far away
When I feel the snake bite enter my veins
Never did I wanna be here again
And I don't remember why I came

voodoo, voodoo, voodoo, voodoo, voodoo, voodoo,voodoo, voodoo,voodoo, voodoo, voodoo, voodoo, voodoo, voodoo, voodoo, voodoo,

So far away...
I'm not the one who's so far away...
I'm not the one who's so far away...
I'm not the one who's so far away...

VooDoo

2010-04-06T23:58:00.003+03:00

VooDoo

I'm not the one who's so far away
When I feel the snake bite enter my veins
Never did I wanna be here again
And I don't remember why I came

Candles raise my desire
Why I'm so far away
No more meaning to my life
No more reason to stay
Freezing feeling,
Breathe in, breathe in
I'm coming back again

I'm not the one who's so far away
When I feel the snake bite enter my veins
Never did I wanna be here again
And I don't remember why I came

Hazing clouds rain on my head
Empty thoughts fill my ears
Find my shade by the moon light
Why my thoughts aren't so clear
Demons dreaming
Breathe in, breathe in
I'm coming back again

I'm not the one who's so far away
When I feel the snake bite enter my veins
Never did I wanna be here again
And I don't remember why I came

I'm not the one who's so far away
When I feel the snake bite enter my veins
Never did I wanna be here again
And I don't remember why I came

I'm not the one who's so far away
When I feel the snake bite enter my veins
Never did I wanna be here again
And I don't remember why I came

I'm not the one who's so far away
When I feel the snake bite enter my veins
Never did I wanna be here again
And I don't remember why I came

voodoo, voodoo, voodoo, voodoo, voodoo, voodoo,voodoo, voodoo,voodoo, voodoo, voodoo, voodoo, voodoo, voodoo, voodoo, voodoo,

So far away...
I'm not the one who's so far away...
I'm not the one who's so far away...
I'm not the one who's so far away...

VooDoo

2010-04-06T23:58:00.002+03:00

2010-04-06T23:58:00.001+03:00

Изпита!

2010-03-28T19:37:00.000+03:00

Как може за един ден да ми се случат толкова много неща? Да стана рано за изпит и уж уплашена от резултата, да свърша първа; да вися в барче пълно със хора, докато навън вали изведро и ми се иска да изляза и напук на всички ограничено мислещи около мен да се измокря цялата и просто да стоя под дъжда..; да вися в китайски ресторант час и половина, докато чакам баща ми и цялото кралско войнство да се изсипят за обяд, а в същото време двамата сервитьори, от които само единия китаец, да не отделят поглед от деколтето ми, колкото и да се опитвам да го скрия; да ям най-вкусната мелба в живота си и да прекарам безценни 30 минути съзерцавайки как брат ми се радва на рибките, които между другото бяха доста смешни :D ; да пътувам с автобус, в който всички мъже ме гледат особено ( тва е просто една блуза, бе хора! ) ; да се прибера у нас, където всички ме посрещат с обичайните въпросри ( "Кога ще излязат резултатите?" "Трудни ли бяха задачите?" "Колко мислиш, че ще имаш?" и т.н. ), които понякога стават особено дразнещи... и разбира се, да вечерям с мама, която пак е недоволна от нещо, както винаги...

Е, явно има начин всички тези неща да ми се случат наведнъж.. ама нали съм си малко и глупаво, цял ден усмивката не слезе от устата ми. На фона на ипадащите в истерия мои съученички, аз бях спокойна като вол, който го чака закуска..

2010-03-12T10:45:00.003+02:00

Да загубиш човек любим,

някой, който силно обичаш..

Да покажеш на света студен

как способен си на всичко...

***

Само за една усмивка,

докосване или поглед един..

За всичко би обърнал света

само за да върнеш своя любим..

***

Много знаят колко боли...

Днес те има, утре без теб..

Светът продължава, но не и ти..

От теб остава само спомен блед..

(в памет на баба Камелия - майката на г-жа Петрова..)

ГНЯВ!

2010-03-11T22:40:00.001+02:00

Малка, кльощава, "красива"
дори и малко завистлива,
тя е идеалното момиче
от вески мъж жадувано кокиче!
***
Тя е умна и забавна..
Тя играе със очи
и сякаш, че безкрайна
музика от ней струи..
***
О, стига! Фалшът е голям.
А истинските хора?
Те, за наш огромен срам
изоставят пак живота..
***
Защо ли?Не издържат те
на таз грозна гледка..
Да слушат ден след ден
речта ни лицемерна...
***

Гледа те отгоре важно,
сякаш си малка буболечка...
Ти го питаш по човешки,
а той мълчи безсловесно..
***
Говори ти, а пък е с гръб...
Как, къде е уважението?
Нима зачита те за тъп
и с усмивка гледа унижението?
***
Как, но защо? Нима не знаят
как боли сърцето?
Как бунтува се до края,
докато не стане светло!
***
Как, но защо? Нима сме
зверове спорещи за мръвка?
А после и любов искаме..
сякаш.. за самата тръпка...
***
Аз не съм съгласна
самочувствието ми да е отнето!
Нима трябва да гасна
както би направило детето?
***
Ама и детето веч не е дете...
не е човече вече...
Как дете се мисли за остроумно,
за възрастен.. а дори не е разумно..

Промяна

2010-03-02T00:32:00.002+02:00

Ти си дребен.. еднозначен

за всички около теб си прозрачен..

нали маската е на гръба ти
все една и съща..

защо да ти пука?

***

Промени се, стани загадъчен

разбери и опази в себе си ценното..

Може дори да си порядъчен

стига да ти стигне времето..

***

Времето дадено на всеки от живота -

от гадния живот, който някои псуват

от хубавия живот - други ликуват...

А ти си все еднакъв в свойта самота...

Един неразделен клас!

2010-02-11T01:43:00.002+02:00

Остават ми само два месеца в тва училище.. после не знам.. Вече се затрупах с изпити и главата ми бръмна, ама гледам да не се впрягам много от това. И както всеки абитуриент, аз започнах да се връщам в началото.. в първи клас, първия, ама най-първия учебен ден.. после седми клас... изпита.. "Ангелинка" - произведението, което намразих.. И ето че стигаме до осми клас - нов клас, нови хора, нови учители, ново даскало... Всичко наново. Само че тогава не можех да се осъзная и да се отпусна, а и бях на средата на кавгата с нашите..

В началото всички бяхме като ударени от гръм.. след една година обаче вече започнаха да се сформират групички и тем подобни. Имаме си 2 групи на момчетата - металяги и лигльовци и още 3 групи на момичетата - зубари, кокони и аз.. Е, забавно е да гледаш, как едно момиче решило, че няма д абяга от час и заради нея целия клас остава.. и как командори. Забавно е да гледаш отстрани цялото това лицемерие и надутост. Как за пред учителите сме сплотени, но в момента, в който останем сами се почва изолацията и грубите шеги. Сякаш целят нарочно да те унижат. Все едно си на театър. Междучасията са антрактите.

Не мога само да разбера защо име притрябвло на тези хора да се обиждат и изолират... сякаш си завиждат. Но за какво? А, да... забравих. Много е важно кой с какви дрехи ще дойде на училище или пък с каква прическа, с какъв грим. А ако случайно не си наконтена като за пред кралицата на Англия, то на теб се гледа като на изостанало от света същество. Това е основна мисъл на групата на коконите, както някои от вас вече се досетиха.

В другата група - тази на зубарите, ако не решаваш задачи непрекъснато.. няма как, ще те изхвърлят. Е, зубари са все пак. Нормално.. И естествено, като сме умни ще сме и надути. Когато някой ни помоли за услуга, ще се държим надменно, за да му покажем кой е шефа. Това е изключително дразнещо. По-дразнещото обаче е поведението на учителите. Когато учител изнася урок е редно да е обърнат към учениците, освен ако не пише по дъската. Но към всички ученици, не само към една част. Забелязах наскоро, че няколко от преподавателите ми се обръщат само и единствено към групата на зубарите. Защо ли? Но не е ли вярно, че по този начин изолират нас, останалите от възможност да кажем каквато и да било гледа точка по проблема? О, да. Но защо ни е на нас да говорим? Нали има зубари, които ще решат проблема. Нашето мнение е безполезно.

Повечето от класа се правят, че не забелязват тази дискриминация, но аз я забелязах и я заявявам. Не съм съгласна да бъда лишавана от право на мнение. Или по-точно право да го кажа.

Тук е момента да кажа и за още един проблем. Не дай боже твоето мнение да не съвпада с това на зубарите - край ти грешиш.. целия клас се смее. Готово! Заклеймени сме за тъпи. Ха, че забавно. Писнало ми е някакви надути богаташчета, на които родителите им им дават всичко да ми взимат правото да говоря, да ме игнорират, да се правят, че мен ме няма. Писна ми! Сега вече завършвам и няма за кога да се разправям с тези.. Но в университета на никой няма път да давам, ако не мисля, че го заслужва. А за целта трябва просто да бъде човек. Е, вече все по-рядко се срещат такива екземпляри.

Защо трябва всички да се цакаме взаимно? Защо трябва да си завиждаме? Защо трябва да сме злобни? Защо? Какво печелим от това? Нищо... Абсолютно нищо. И това, че сме хора не ни оправдава за цялата тази злоба и завист. Всъщност, за това оправдание няма..

Нима ? ... Няма пък!

2010-01-11T21:48:00.002+02:00

Нима трябва всички да лъжем

по принуда или "нужда"

или просто така?

Нима не можем всички задружно

да кажем "Не може така!"

***

Нима трябва да сме във свят,

където всеки говори,

а никой нищо не казва?

Нима трябва да бъдем такива,

каквито някой друг ни показва?

***

Всеки претендира, че морал има,

но дали в действителност не го крие?

По принуда или не - то е факт...

Всички в миг говорим... като рояк!

***

Трябва ли да крием реалността,

да се правим, че не знаем за нея,

че я няма, макар че е тук и сега?

Не е ли на XXI век идея??

***

Да крием себе си зад маски,

направени от фон дьо тен и грим,

докато унищожаваща същността си,

душата ни играе като мим!

***

Някой трябва нещо да направи,

да отвори очите, потъмнели от грим

и да ни покаже какво всъщност става,

докато ние уж се веселим...

***

Нима трябва да бъда слаба и красива,

защото някой така иска??

Нима не мога да съм дебела и щастлива,

защото на мен ми стиска??

***

Не аз няма да съм с грим и фон дьо тен,

да привличам погледа

на всички мъже...

Но аз ще бъда щастлива всеки ден,

защото на мен така ми се ЩЕ!!

Ти

2009-12-22T15:16:00.003+02:00

Отвътре изгаря ме огън
бръщаш ме към спомен,
където аз съм лятот жарко,

а ти - зимата хладна..

***

Ти си слънчев лъч сред темна нощ,

ти ми вдъхваш тъй неземна мощ..

съзвучие красиво дава ми живот

на твоята любов аз ставам плод,

***

И смъртта не ще ни победи,

защото ще сме там аз и ти,

където красивата луна

изпълва всяка наша мечта..

Къде?

2009-12-14T17:24:00.003+02:00

Къде са миговете красиви,
когато ти и аз бяхме щастливи?
Къде са усмивките вечни,
дошли от напиращата нежност?
***
Къде е ръката, докосваща плахо?
Къде са устните, целуващи страстно?
Къде е прегръдката, убиваща страха?
Къде са? Къде отидоха?
***
Къде си ти, милият,
изговорил думи безценни,
за да ме задържиш в прегръдката,
стягаща се силно около мене?
***
Къде съм аз, несигурната,
която ти казва "Обичам те!"
само за да усети топлината
на твоето силно сърце?
***
Къде отиде любовта,
крепяла ни в трудни моменти?
Къде е тя сега,
когато имаш нужда от мен ти?

2009-10-29T19:59:00.003+02:00

Когато съм с теб бързо изгрява
в мен жаждата за живот и промяна...
Ти ми вдъхваш сигурност и топлина,
които обагрят природата ми с красота...

Носиш ми лъчи от топлото слънце,
сякаш пречистваш сърцето ми
оцветяваш ме в багри и звуци,
даваш ми смисъл и ритъм..
Правиш от мен мелодия нежна,
която звучи като надежда...

Аз съм само малка идея ,
част от песента ти, стон,
в който аз вечно ще живея
тон подир тон подир тон...

What's going on?

2009-10-17T23:04:00.003+03:00

*Какво става ако обичаш някой, и то толкова много, че ти се иска да си с него непрекъснато, ала не можеш?
*Какво става, ако вече цяла година сте заедно и то само през някои уикенди, и то само за няколко дни...?
* Какво става, ако 4 месеца от тази година той е прекарал в Англия и единствената ми връзка с него е била телефонът?
*Какво става, ако и сега, макар и вече в България, положението не е много променено, с изключение на някой друг уикенд?
*Какво става, ако не мога да издържам повече така.. без него, когато имам нужда от него, от неговата прегрътка, от неговото докосване, от неговата топлина?
*Какво става, ако, при всички тези неща, добавим и предстоящите ми матури? Ами изпитите, цялото напрежение покрай кандидатстването?
*Какво става, ако зад гърба си имам 4 опита за самоубийство, и въпреки че знам, че е грешен изход, все още понякога го искам?
*Какво става, ако приятелите ми, един по един, започват да ме предават?
*Какво става, ако внезапно осъзная, че човекът, на който наистина мога да се доверя, е на километри от мен?
*Какво става ако... ако аз поискам да се кача на автобуса за Пловдив и да си остана там, с него?
*Какво става?
КАКВО СТАВА???

Аз, аз, аз..

2009-10-13T22:32:00.003+03:00

Все още си спомням когато, преди 12 години, на 15 септември, носейки цвете, аз се отправих към училище изпълнена с надежди, копнежи, очаквания... Не знаех какво ме очаква, не знаех какво ще стане.. но бях изпълнена с надежди. С времето ставах все по-обнадеждена. Още си спомням как на завършването на IV клас всички плакахме, защото се разделяхме със старата си госпожа. Беше ни мъчно. Изпяхме две много хубави български песни, които за съжаление не помня..

По хронологичен път стигаме и до следващото нещо- издънките ми! От 5-ти клас нататък си спомням един куп идиотщини, които моя милост е правила:

1. когато на една моя съученичка й дойде, аз се опитах да я защитя пред едно момче, обяснявайки му какво е това. Е, не успях.. :D

2.веднъж на път за близкото барче за хамбургери (нещо, което не съм яла отдавна!), едно момче с около година по-голямо от мен, се опита да ме спъне и... познайте!.. аз се строполих като изпусната филия на земята :D

3.веднъж скроих гаден номер на една госпожа, като сложих С200 на стола й... Е, директорката бе сравнително мила.. (никой не разбра, че съм аз!) :D

От друга страна.. случи се така, че след 7-ми клас влязох в елитно училище и едно момиче от стария ми клас беше в новия. Мразехме се в началото, но сега, 5 години след това, даже ще ми липсва. Наблюдавам невероятни промени у всеки един от нас. Как за тези 5 години аз знам всеки от класа ми какво харесва, какво мрази, как се държи ако му е кофти, ако е щастлив, ако е ядосан, и най-интересното е че не мога да повярвам колко много сме се променили всички ние, и най-вече аз!
Та аз до преди 3 години чаках одобрението на мама или някой по-близък приятел преди да започна да правя каквото и да било.. Нямах грам самочувствие, не знаех как да се държа с хората, бях бъзлива и прекалено чувствителна. Засягах се от най-малкото нещо и въобще не разбирах от майтап, което повярвайте ми не е много хубаво. Така съм загубила доста приятели...

Каквото и да ме чака оттук насетне, знам че ще вляза в хубав университет, ще имам готини приятели и свястно гадже. Ще имам хубав живот. Знам, защото го искам. Защото го мога!

To become ADULT..

2009-03-05T14:05:00.003+02:00

В събота изпращам моето момче да работи в Англия и няма да го видя поне 5-6 месеца... А когато тези месеци минат, аз ще съм се променила коренно... Най-вероятно ще променя прическата си, фигурата си, мисленето си... След като минат тези 6 месеца, аз ще навлизам в последната си година като ученичка, което ме навежда на мисълта, че ще имам първи учебен ден за последен път, че ще чувам училищния звънец за последна година... Това ме кара да не искам да завършвам... Когато завърша ще започна да си мисля за университети, изпити, квартири и други такива неща и ще пренебрегна най-важното в себе си - детското вътре в мен.... Страх ме е да не загубя чувствителността си, хаотичността си, вътрешната си красота, които всъщност ме правят различна от всички останали.. Дали няма да стана еднообразна, скучна и непрекъснато нервна жена лишена от всякакви положителни емоции? Дали няма да убия детето в мен като порасна? Страх ме е...

отдавна забравено..

2009-02-25T07:52:00.002+02:00

Не съм публиувала нищо от около... 2 месеца.. И сега ще обобщя станалото през тях накратко..:

*срещнах се с един приятел, който знам от аха и си пишем вече повече от 4 месеца, но не се бяхме виждали до сега.. срещата мина страхотно + целувка + предполагаемо предположние за гадже.. след два дни обаче ми звънна специално да ме пита дали не искам да идем у тях да правим секс.. Бях много обидена и го отрязах. Повече не се видяхме.. Вчера имахме уговорка, но в последния момент той заяви, че не може да дойде. Ами хубаво , да се оправя.

*по същото време си пишех и с един пловдивчанин, с който се запознах вечерта на 20 декември, когато бях толкова загоряла и искаща секс, че влязох в чата на АБВ, където обикновено не стъпвам.. След като си разменихме skype-овете и се позабавлязахме, аз продължих връзката си с него. Вечер когато се прибирах уморена и ядосана от училище, той ме успокояваше и постепенно ми стана като отдушник. В един момент се усетих, че се привързвам към него и му го споделих. Една седмица след това - на 7 януари - получих същия отговор и от него. Сега сме хубава млада двойка. Имаме колкото общи, толкова и различни неща. До момента съм изпадала не веднъж в критични ситуации и винги е бил до мен и ме е подкрепял, което за мен значи много. Даже ми даде телефон, с който да можем да си говорим постоянно и безплатно и сега имам нон-стоп връзка с него, което ме устройва идеално. :)

* имах малко скарване с една приятелка, понеже си беше въобразила, че я пренебрегвам заради горе описания, и май беше права. В интерес на истината пренебрегвах не само нея, но и някои други хора, които също ми бяха много близки.. Естествено съжлявам за това и мисля, че те го знаят.

*мама се уреди с гадже, което май и се отразява доста добре. Сега е по-спокойна от всякога, щастлива е или поне така изглежда и се караме по-малко.

Като цяло е това.... ако има друго ще гледам да ви уведомя, и съжалявам за дългата пауза

L'G! - Life's Good!

2008-12-04T14:17:00.002+02:00

Iha! Life's good! Today something strange happened.. I had a chat with a friend of mine, when I just understood that I was going to be late for school! So I started packing my things as fast as I could and I went out of home at 12:30...
Yesterday I lost my passport while I was going back from school! I was... I couldn't even think what could happen to me... I felt like someone was looking inside me.. Maybe because I was used to be anonymous... I don't know.. And I started crying right there in front of my mum and her new boyfriend...
I wasn't upset only because of the passport, also I was upset because of HER. Yeah, she tried to manipulate me, by telling me what I feel, or how must I behave.. It was awful... I.. I made the mistake to invite her at my birthday-party! Then I canceled the invitation. I hope that she'll be smart enough not to come.. I don't know what would I do if she comes..
Strange is that, every time she needs help, I'm there, every time someone attacks her (with words) I stay behind her and depend her, every time she needs to be listened to, I listen to her.. But when I need something like that I always speak too much, do too much, behave like a three year-old child and so on. And I'm never smart enough for HER Majesty ... I hate when I trust someone and he plays with me...

"I have millions in my card.. Sorry but I can't call you, because it will cost me too much!"
It just doesn't fit... you know, when you say you have a lot of money because of one or another reason, and then you make up an excuse about not having money, it's just ridiculous!

Поклон пред паметта Ви, господин Благоев!

2008-11-12T18:53:00.003+02:00

Някога траките са плакали и тъгували, когато се родяло дете, и празнували, щом умрял някой. Били са прави! Все пак като се роди някой, той бива обречен от родителите си на всички земни мъки. А когато умре, макар и чрез смъртта получава така желаната свобода...
Вчера вечерта, малко след края на учебните часове,един учител седеше във фоаето и наблюдаваше потокът от шегуващи се, уморени, но все така жизнерадостни ученици, и се радваше на гледката, която за 25-та поредна година му се изпречваше, доставяйки му огромно удоволствие... Той погледа тълпата, замисли се... Един негов колега го попита как е... После всичко беше мъгла...
Колегата му го видя, че не се чувства особено добре. Личеше му. В следващия момент, стария учител просто политна на една страна... КОлегите му, виждайки че се бори с последни сили, извикали линейка. В продължение на един час лекарите се опитвали да предотвратят неизбежното. Но явно не са успели...
Тази сутрин, малко след като станах, телефонът ми звънна. Беше мама. Реших, че както обикновено просто ми звъни за добро утро.. Не беше така. Тя просто ми съобщи това, което най-малко очаквах да чуя... :
- Знаеш ли, че твоя учител по музика е починал вчера вечерта?

Други думи просто бяха излишни.. Отидох на училище заради формалността. Не учихме. Всички учители ни напомняха колко мил, забавен и умен преподавател е бил...
Поклон пред паметта Ви, господин Благоев!

Seize The Day!

2008-11-02T21:40:00.003+02:00

Лилаво... Всичко ми е в лилаво, света е лилав, небето е лилаво, и то е едно нежно лилаво, красиво, жизнерадостно...
Замисляйки се върху всичките ми предишни публикации, стигам до извода, че съм абсолютната депресарка. Нещо което никога не съм очаквала от себе си..
А в действителност животът ми е страхотен, имам стрхотно гадже, верни приятели, хубаво училище, големи амбиции и невероятната увереност, че ще се справя.
Но, сякаш, понеже ми е скучно и съм решила да разведря малко обстановката, съм започнала да се дребнавя, да преследвам онези малките, незначителните проблемчета, да се вглъбявам в тях и да им обръщам толкова много внимание... А защо? Няма смисъл. Няма логика... Глупаво е. Е, то и аз по рождение съм си глупава, ама...

Казаха ми, че за рождения ми ден, който е съвсем скоро, ще имам нов телефон. Поредният. Аз сменям все хубави телефони и то за отрицателно време.. В рамките на година и половина съм сменила сигурно 10 телефона, 8 от които скъпи и много хубави, с много екстри.

Друго, което разбрах за предстоящото събитие е, че най-вероятно ще е последния рожден ден, който ще прекарам със Слънчо. Да му се невиди, защо съм толкова сантиментална? Знам, че няма да се върне, че няма повече да го видя, и вместо да се наслаждавам на миговете ми с него, аз не спирам да мисля колко много ще ми липсва...

Ще имам най-щурия купон до момента... в моя живот, де... Никога до сега не съм си празнувала рождения ден през нощта... По простата причина, че нашите не ми даваха... А сега ще имам възможността да си поканя колкото искам хора, да пием каквото аз искам, включително и алкохол, макар, че майка ми е доста резервирана към идеята, обяснимо защо. Ще мога и да се насладя на компанията на всички, които обичам, т.е. на Слънчо, Лудетината, ТЯ, Мечо (за него не е много сигурно...), Гущера, Алфичка, Набора, Хипито и сестра й и Fealebenpae + женския вариант на Слънчо! Въобще мн ще е яко! Само го чакам да дойде!!!

От всичко шреживяно до момента, мога смело да заявя, че разбрах едно: Животът ми е само един, затова трябва да се живее по начина, който на мен ми харесва... А това включва и мнопго рискове, които нормалните хора не биха поели... Е аз явно ще живея на макс. Или поне такова е намерението ми. Да живея така, че като умра и дявола да ми запали свещ. (както веднъж се изказа една приятелка)

Споделяне

2008-10-13T08:29:00.003+03:00

Вчера през целия ден си грешах думите... все някоя буква замествах с друга... бях нервна, разсеяна и тъжна. Защо ли? ... А пък тая нощ сънувах, че баща ми ми купува кученце... или по-точно Голдън Редривър. Много беше сладко, ама е само сън.. жалко.

2008-10-12T14:30:00.003+03:00

Напоследък.... все нещо ми е криво, не се чувствам добре, сдухвам се мн лесно...
Усещам как все повече ми се иска да съм вече студентка, да изпреваря времето с две-три години... А също и да тренирам бокс... Знам, звучи странно, ама все пак искам. Може пък да се окаже така, че да е просто някаква прищявка. Знам ли?

Онзи ден реших да се разкрия пред един съученик. Грешка! Огромна при това... Играх баскетбол преди, по време на и след разговора ми с него. Аз по принцип дори не знам правилата на баскетбола, въпреки че много се възхищавам на този спорт.

"Виж, искам да поговорим... Знам, че знаеш, че аз те харесвам още от 8-ми клас... Знам, че харесваш ТЯ, а не мен... И все пак искам да си ти го кажа в очите... Харесвам те и то много... даже май се влюбих в теб по едно време... Знам, че в момента ти е най-малко до подобни глупости, ама нали искаш да карам направо. Ето..."
"Не мога да ти помогна..."
"Знам.. Но поне искам да знам, че съм ти казала, за да не съжалявам някой ден, че не съм опитала..."
След това се изнесох да се нарева в салона и пак играх баскет. Сама. Изкарах си яда на топката. Къде ли не я запращах: в земята, в стената, към тавана... После той реши да дойде. Да поговорим явно...
"Миналото лято и аз имах една подобна случка... Само едно мога да ти кажа. Браво! За това се изисква смелост. Само дето не разбрах как си криела нещо такова толкова дълго време... Аз не бих могъл."
"Ще се изненадаш на какво са способни жените.. Въпреки, че ме отряза искам само едно... и то е приятелство. Ама не от този тип "Здравей - Здрасти". Искам сериозно приятелство..."
"Ще си остане такова каквото си е било до сега..."
После той си тръгна, а след това и аз...

2008-10-03T20:47:00.000+03:00

Колко малко ти трябва да бъдеш човек!?
Да виждаш грешките си и пак да грешиш,
да търсиш против човешкото лек,
да мислиш "Обичам те!", а "Мразя те" да крещиш.
***
Колко малко ти трябва да бъдеш искрен!?
Да плачеш сам, а сред хора да се смееш,
да не желаеш нищо, но да си винаги хищен,
да искаш да умреш, а да продължаваш да живееш.
***
Колко малко ти трябва да бъдеш свободен?!
Да мечтаеш и да ти пречи реалността,
да скъсаш оковите, в които си поробен,
да излезеш през несъществуваща врата.
***
Колко малко ти трябва да бъдеш щастлив!?
Да усещаш, че нищо няма да промениш,
да те измъчва измислен спомен красив,
да виждаш красотата, а всъщност да спиш.
***
Колко малко ти трябва да си жесток?!
Да се възхищаваш на този, който те мрази,
да помагаш на хората да преодолеят порок,
да накараш любимият любовта си да запази..

"Ти не ходиш, ти летиш..."

2008-10-03T20:12:00.002+03:00

Тези думи ми ги каза един мой стар приятел... Той е особен човек... с него мога да говоря за искуство, морал, стихове... всичко. И някакси ме кара да се чувствам странно. Така, сякаш че ако поискам да направя нещо бих могла, дори и то да изглежда невъзможно за другите...
А пък и той си е малко особен... в смисъл... има своя представа за всичко...не се интересува от мнението и навиците на другите... живее по своя начин... макар и не особено хубаво...

"Разбира се, само да убия един лош!"

2008-10-03T20:02:00.002+03:00

Във вторник бях на София. За преглед. Пак съм на лекарства. Нищо ново под слънцето. Тогава видях и брат ми... Боже, колко бързо расте това дете... сякаш вчера баща ми седеше до леглото ми и ми каза "Имаш си братче..."
Има много хубава усмивка... и невероятни големи кафяви очи... много е сладък...
По едно време баща ми ни остави сами двамата в колата... брат ми играеше на някаква игра, а аз седях и се взирах в това малко човече, което не знам защо, обичах много силно...
Внезапно реших да го попитам "Сега, като ме видя, ще ме запомниш ли?", а той ми отвърна "Разбира се, само да убия един лош!" (: После реши, че не трябва да ме оставя така да си седя и че трябва да и показва как играе. Седна в мен... В момента, в който го гушнах имах чувството, че...
Така де... Слънчо все ми повтаря, че говоря сякаш искам и аз да си имам едно и все ме убеждава да говоря с баскетболистчето по въпроса... Не говори сериозно, надявам се..

Веднъж четох в една книга, че ако едно дете те допусне близо до себе си, значи ти се доверява... Това значи ли, че и брат ми, макар и да ме вижда рядко, ми вярва? И съзнава, че съм му сестра? И ме обича?

Знам ли...

Ulialiaaa Danette

2008-09-27T19:06:00.002+03:00

Уляляяя Данет! Да, това казвам вместо само Уляляяя!
Липсва ми баскетболистчето... или по-точно липсва ми тръпката, удоволствието, което той ми доставя... Иска ми се да е тук, да си ме гушне.
Хм... да помисля, той е от София... Пак от друг град!
Добре бе, да ми се не види и на мен! Как може все да си избирам от друг град?! А, да... китаристчето беше от моя град. Кел файда. Беше по-тъп отколкото си мислех...
И все пак сегашния... ми липсва... въпреки, че винаги съм се стремяла да не държа чак толкова на мъжете в живота си... а накрая става точно обратното - привързвам се толкова много, че накрая ми е трудно да приема раздялата. Пример - Готиния, Слънчо (с който съвсем скоро ще трябва да се разделя..)
Слънчо днес ми намекна, че се депресирам твърде често... Може и да е прав, знам ли... Повтаря ми го от доста време...

2008-09-22T14:43:00.003+03:00

Спомням си, че когато започнах да списвам блога (преди да го преместя тук), мотото ми беше "Бъди себе си - забавлявай се!". Измислих си го може би, защото усещах, че в себе си тая твърде много болка, че съм със хиляди различни маски пред всеки и се чувствах така сякаш лъжа приятелите си, а това не ми беше никак приятно. И сякаш, за да обединя всичките си маски под една, аз започнах да използвам името с което ме наричаше Слънчо за псевдоним. После стигнах и до Малката Ру. В последствие започнах да се смея на всичко и сякаш така скривах болката отвътре. Исках хората да ме мислят за лъчезарно момиче, за жена, която е запазила детското в себе си. Е, да ама езикът на тялото ми ме издаваше в най-неподходящите моменти.
През цялото време се опитвах да стоя отстрани и да наблюдавам останалите хора как се държат, как ходят, как говорят, сякаш за да проумея какво си мислят за останалите и по-специално за мен. А дори не знам защо толкова ми пукаше за мнението им.

Спомням си и когато си легнах с китаристчето, как непрекъснато ми беше притеснено дали той ме харесва или не (като външен вид, което беше доста глупаво от моя страна). А после осъзнах, че на него дори не му е и пукало как изглеждам. Каза ми, че ме харесва, но не беше вярно. Усетих го.

Спомням си и как, когато вчера Слънчо ми каза, че има среща с гаджето си и че няма да се видим цели два дни, се почувствах игнорирана, но и щастлива, че той е щастлив.

Спомням си и колко неприятно ми стана когато ме помислиха за гей (да отбележа, че съм с къса коса и бях облечена с анцуг), но пък ми стана и смешно като видях физиономиите им при мисълта, че съм момиче.

Спомням си и колко неприятно ми стана, когато баща ми ми забрани да виждам брат ми. А също и колко добре се чувствах всеки път, когато това малко съкровище ми се усмихнеше...

Споням си и колко мило ми стана, когато баскетболиста ми подари онази малка синя гривничка, както и едно кубче, в което има изобразени роза, преплетена в сърце...

Спомням си и колко секси се чувствах, когато се целувах с онова момиче на пейката в училището на братовчедка ми... Беше мн еротичен момент, който няма да забравя.

Спомням си и когато онзи ден Емо дойде и ми помогна, когато имах нужда от помощ и никой друг не се отзова... Е после и Лудетината ми помогна...

На фона на всички тези спомени сякаш... май пораснах с още една година без дори да се усетя. Просто усещам промяната в мисленето ми... Вече се чувствам голяма, но още не мога да поемам отговорност... Все още съм склонна към егоизъм... все още съм малката ру...
Все още си спомням...

Смисъл 3

2008-08-27T12:47:00.003+03:00

След като заминах на 10- дневна почивка при братовчедка ми всичко се промени. Срещнах се с други хора, флиртувах, забавлявах се, запознах се с консултант на Oriflame и дори реших да стана консултант.
Отдалечаването от дома ми помогна да осмисля всичко, да разбера с колко ценни хора съм заобколена, колко хубави приятели имам, колко свястно момче съм си намерила... (такива като него рядко се срещат), намерих и начин да издържа двете ми оставащи години, докато се преместя на друго място... просто ще слушам, без да чувам... ще гледам, без да виждам, ще усещам без да чувствам... Може би така ще успея да се насладя на китаристчето ми и да му покажа колко много държа на него и го обичам. А и след около година Слънчо заминава, не бива да си губя времето с кавги и нерви... Убедена съм в едно - желая мн силно да задмина Албена Димитрова от Oriflame и ще го направя, преди да стана на 30. Просто го знам...

2008-08-13T13:03:00.001+03:00

Astronaut1: It never gets old huh?
Astronaut2: nope
Astronaut1: it kinda makes you wanna...
Astronaut2: break into song?
Astronaut1: yup

I love the mountains
I love the clear blue sky
I love the Bridges
I love when great whites fly

I love the whole world
And all its sights and sounds
Boom Dee Ahh Dah
Boom Dee Ahh Dah
Boom Dee Ahh Dah
Boom Dee Ahh Dah

I love the oceans
I love real dirty things
I love to go fast
I love egyptian kings

I love the whole world
And all its craziness
Boom Dee Ahh Dah
Boom Dee Ahh Dah
Boom Dee Ahh Dah
Boom Dee Ahh Dah

I love tornadoes
I love arachnids
I love hot magma
I love the giant squids

I love the whole world
It's such a brilliant place
Boom Dee Ahh Dah
Boom Dee Ahh Dah
Boom Dee Ahh Dah
Boom Dee Ahh Dah

Щастие

2008-07-27T21:49:00.002+03:00

Септември 2007. Записах се на китара. Още първият час... още първият ден се засякох с момче - сладко и нежно. Почти през цялото време се гледахме - усмивки, закачки с погледи... Постепенно започнахме и да си говорим - вече закачките бяха и с думи. Учителят, който ми е много близък приятел, логично ни усети и се опита да ни "събере" ... ама не му се получи номера... А и тогава бях с Готиния... не ми се щеше да изневерявам...
Близо година по-късно - спрях да ходя на китара през Април и съответнмо тогава му загубих и дирите... и после през Юни някакси се срещнахме случайно на улицата , разменихме си телефоните, усмивки, погледи, думи... Няколко дни по-късно той е у нас, аз съм полугола, а той изцяло - орален секс. На следващия ден съшото, само дето и аз бях чистогола... хихи, така де....
После се започна и най-гадното. Той замина извън града. А мен ме мъчеше един въпрос и не можех да си отговоря. Той само за секс ли ме използва? Или просто е било веднъж и сега няма да ме погледне повече?
Между другото, преди доста време, около половин година... Идеалното момиче ми каза, че го познавала и че бил лицемерен. Точно тогава бях много хлътнала и не исках да и вярвам. Отказвах го напълно, но все пак тези думи останаха в главата ми.
Лудетината пък, която е много близка с него и с мен, ми каза, че по-добро момче не е познавала. В крайна сметка всеки има сърце и колкото и дълбоко да е завряно то, ако успееш да се добереш до него при това само с думи и жестове, то определено ще улучиш джакпота, нали???
Малко след като той замина, един ден по телефона му казах какво изпитвам. В началото не каза нищо. После след няколко дни, се чухме пак и ми каза нещо от рода на "аз не те използвам само за секс, аз те и харесвам" Защо ли не се учудих, когато усетих, че не ми беше достатъчно... Е да, ама ама ако го пришпоря да ме обича, а аз дори не знам, дали го искам, няма ли да го отблъсна? Вариантът беше 1000 на 1.
Не знаех какво да си мисля до вчера вечерта, към 12, когато получих съобщение от него. Попита ми как съм и какво правя. Започнахме разговор чрез sms-и. Стигна се до там, че той сам ми каза, че иска връзка, като ме помоли да не мисля, че го прави на сила.
Ако трябва да съм наистина честна, тогава бях наистина щастлива. Точно в този момент. И знаех защо. Защото бях забелязана от момче което наистина харесвам, а не само да му обръщам внимание от съжаление или понеже е сладък. От лудетината бях поопознала характера му, а от китарата и случайните ни срещи още повече хлътнах. Сега поне ще знам, че едно от гаджетата си наистина съм го обичала.
Когато се любехме, веднъж му казах "Обичам те! Но не държа да ми отвръщаш със същото.(Просто ме остави да те обичам)" Това в скобите си го помислих...

Виртуален секс

2008-07-14T13:38:00.002+03:00

Онзи ден ми беше скучно и влязох в чата на абв-то. Директно започнаха да ми се включват някакви хора. Половината ги отрязах, с другата половина си чатих. После с един от всичките - Сладура - се прехвърлихме в скайп. В началото беше най-обикновен чат. После ме предразположи някакси и започнахме да си говорим за секс. Накрая направихме виртуален секс. Трябва да призная, че въпреки, че не го познавам, свърших... и беше страхотно... и някакси ме накара да пожелая нещо, от което до сега винаги съм се страхувала мъничко - реален секс... . Днес пак си чатихме, но вече не за секс, а като приятели с нормалните си приятелски шеги. Беше забавно. Каза ми неща, които малко хора са ми казвали - че имам потенциал и че трябва да се стегна. Аз естествено споделих страховете си за търсенето на смисъл да живея, а той отвърна, че просто трябва да порасна още мъничко. Не е първият, който ми го казва.
Трябва да му кажа едно голямо благодаря, защото освен съветите, които ми даде, ме накара да се почувствам и истински секси, а това рядко се случва в мизерното ми съществуване.
Виртуалният секс е нещо хубаво - кара те да се отпускаш, думите имат толкова нежно въздействие върху теб, че просто няма как да не ти се прииска да опиташ и наяве. И все пак още ме е малко страх. Ама по-малко от преди...

Смисъл

2008-07-12T21:23:00.002+03:00

Вчера бях на кино. От около година не съм ходила на кино. В началото ми беше трудно да си намеря приятел, с който да ида. Както и да е. Накрая Хаха се съгласи.Филмът си го биваше. На излизане от киносалона отново се замислих защо живея и за какво.
Хората непрестанно говорят за това, как трябва да живееш заради този, който обичаш или пък как семейството е най-важното нещо. Никога не съм гледала от този ъгъл на нещата. На мен всичко ми изглежда толкова абстрактно, толкова лесно за игнориране, че просто няма на къде повече.
Всички непрестанно обясняват, че животът е по-ценен от всичко друго, че трябва да го изживеем наистина добре, да не го пропиляваме. Но защо да живея аз? Какво печеля от това? Аз просто ставам всяка сутрин за да ида на училище и се прибирам за да си легна и да заспя. И в крайна сметка излиза, че човек се ражда за да умре. А ако не искам да съм се раждала? Дори не знам дали това, което искам ще се случи. Искам да стана психолог с хубавото семейство, което нямам и с дом, който да си е само мой, никой да не ми определя правила, вечерен час и тем подобни.
Истината е, че нямам воля, както и много други на моята възраст. А от къде да си намеря? Тя продава ли се? Мога ли да си я купя? Колко струва?
Страх ме е от толкова много неща, че вече не знам дали ако се изправя срещу страховете си няма да съжалявам за това...
"Причината да е живееш е достатъчна и за да се самоубиеш" - ми цитираше веднъж една книга Слънчо. Авторът е много прав.
Има ли смисъл изобщо да живея? Или какво да се отдам само на удоволствието от живота, което дори още не съм изпитала? Как да намеря сили в себе си за да продължа и да се стегна и да стана психолог? Как да отговоря на всички тези въпроси? А има ли смисъл изобщо да им отговарям?

2008-07-11T10:45:00.002+03:00

There i was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
I'll be looking for you
La la la la ¡

I was looking for love
In the strangest places
Wasn't a stone
That i left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul
La la la la ¡

There i was on a july morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own

2008-07-10T07:15:00.002+03:00

Преди около 15 минути изритах Лудетината от нас. Всъщност тя спа в нас, ама не беше много планирано...
В общи линии всичко започна така - някой ми кликна на телефона. Когато погледнах беше тя. Хвърлих й ключове да си отвори, понеже входната ни врата винаги се заключва. След около 2 минути тя беше на моя етаж. Седнахме в хола, който сега се явява моя стая, тъй като оригиналната ми стая е заета...
Малко преди Лудетината да дойде аз бях излизала навън с приятели и си бях намерила 6 шишарки и в нас реших да се правя на великия художник и да ги боядисвам. В интерес на истината някои от тях станаха много яки!
Та когато Лудетината дойде ме завари да боядисвам шишарки. Първо ми се изсмя, а после си извади един огромен пакет семки и взе да шлюпи... Тя дойде към 9:30 вечерта, а към 11:30 пакета вече беше на привършване... Цяла вечер сме си говорили за едно нещо - момчета. Аз си харесах един нейн приятел, който тя нарича "брат ми". И най- интересното е, че на нея даже и стана приятно от варианта да сме гаджета (макар че самият той мако по-рано беше тотално строшил тези ми надежди..). И по едно време и казах, че ми се спи. Беше вече някъде около... 2, 3.. Тя ми каза да сляза да я изпратя. Ама аз вече заспивах. Тогава се сетих за един друг вариант, който пропуска частта със слизането - тя да спи в нас. Съгласи се. Когато я попитах на кое от леглата иска да спи, тя миличко ме погледна и ми каза - ама аз ще спя при теб. Малко шокирана и без да го показвам, аз просто извадих още една възглавница и тя си легна до мен. Оттам се започна адът. Каза ми - "ама аз за да заспя или трябва да слушам музика или някой да ми говори". А на мен най-малко пък ми се слушаше музика или ми се говореше точно в този момент. Отвърнах й, че не мога. Тогава тя мн простичко заключи - "значи аз ще ти говоря". Ето това беше мъчението. Легнали сме си към 2. До 4 това дете не млъкна! Направо ми изпили нервите! А на всичкото отгоре използваше фрази от онези двусмислените, дето втория им смисъл не е за под 18 годишни. Спуках се от смях! И в 4 само каза - лека нощ. По едно време чувам пищене. После барабани. Отварям си очите и разбирам, че е телефона ми, или по-точно алармата... След 10 секунди нещо друго се раззвъня - нейния телефон. Станах и я събудих. После я попитах "наспа ли се?", а тя ми се изхили (защо ли?). И преди малко я изпратих... Е повече няма да правя грешката да я каня да спи в нас...

2008-07-08T10:16:00.002+03:00

Имам една молба към всички... Някой може ли да ми каже от къде мога да си изтегля най-новата версия на Winamp? Благодаря ви, предварително....

2008-07-06T13:21:00.003+03:00

От последният ми пост мина много време. През това време, така да се каже се опитвах да подредя всичко което стана от шести януари насам. Второто ми гадже малко ме поизмъчи, но имаше и основание, третото не се обаждаше, а в момента преговарям с един сладур да бъде номер 4. Заслужава си. Разбира се знам, че само ще си играе с мен, но ако трябва да бъда честна, ми писна от сериозни неща. На никого до сега не съм позволявала да си играе с мен, а аз съм сииграла с толкова хора. Мисля, че е време аз да стана играчката, макар и в ръцете на момче с три години по-малко от мен. Разбира се, някои веднага биа ми казали, че съм педофил. Да, ама не! Той изглежда сякаш го иска повече и от мен. Тогава защо да го спирам? Няма логика. А и крайно време е да се забавлявам малко по по детски. Иска ми се да се откъсна от тези заплетени истории и тези мечти за гадже, което не изневерява, не ме ограничава в нищо, не ми държи сметка за нищо и т.н. Не може ли просто да не ме интересува какво прави когато не е с мен? Е ако науча, че се целува с друга, аз съшо ще си потърся друг, докато съм с него. Но е безсмислено да му правя сцени за това как ми бил обяснявал колко ме обича, а се оказва лъжа. Майка ми правеше такива глупости и сега е разведена и с разбити нерви. И тя си е виновна. Само тя.
Слънчо ми липсва повече от колкото очаквах.Той ще се върне чак през октомври... ТЯ замина на море вчера и ще си е тук чак другата седмица, Лудетината сигурно също ще е някъде на почивка и практически аз оставам сама... Пак. Нищо ново под слънцето. Израснах сама и съм свикнала да се оправям сама с трудностите, но не и да съм сама... Надявам се правите разликата.
Не мога да пиша.. Вчера и днес се скъсах от рев по Слънчо и сякаш стиховете бяха на устата ми, но не можах да напиша и един...
Трябва да си пиша есето за 1000 стипендии, а дори не знам какво да напиша...
И май накрая ще се окаже, че нищо не знам. Нищичко... А имах амбициите да уча психология в чужбина... Ех, мечти, мечти...

Приказка

2008-06-26T23:57:00.003+03:00

Едно облаче ме гледа и ми се усмихва... Заглеждам се в него все по-дълбоко и по-дълбоко... и ... виждам дете със тъжни очи, което гледа към небето в красива нощ... Чудя се какво ли гледа? Наистина какво толкова има в това небе? То е просто небе... Тогава улавям, че то говори с някой, но с кой???? Заглеждам се все по-задълбочено и тогава виждам - то разговаря с облаците... :
- Хей как си?
- Ми добре... А ти?
- Супер! Какво правиш?
- Ми.... не знам... мисля, че живея...
- Какво означава да живееш??
- Аз... не знам как да ти го обясня...Представи си сладолед, синьо, тръпка, любов, чувства, общуване, приятелство, споделяне, критики, земя, вода, въздух, огън, нежност, искреност, усмивка, много усмивки, смях, радост, смеещи се очи, щастие, красива душа, лудуващо сърце, живеещо сърце... та.. като ги комбинираш получаваш много бегла представа за живота. Той е красив и е изпълнен с толкова радости, колкото всеки човек позволи да навлязат в него и с толкова нещастия, колкото човек допусне до себе си... А какво е да си облак??? Какъв е твоят живот?
- Всъщност е забавно! Страхотно е даже да живееш като облак.Когато е лято се наслаждаваме на песните на детския смях, който е толкова нежен... Стане ли есен сякаш луната всяка вечер ни пее приспивни песни, а през зимата снежинките ни завиват с меко одеалце.Когато дойде пролетта, пък, се будим от лястовичките, които са станали толкова нахални и все пак още са забавни. В общи линии животът ми е изпълнен с не по-малко радости от твоя. И все пак аз също понякога се карам с други облаци. Тогава вие го наричате буря, а самите ни гласове - гръмотевици. Няма значение. Всяко нещо си има своите хубави и лоши страни, нали?
- Вие усмихвате ли се? Имам в предвид като нас, хората...
- Всъщност хората не се усмихват толкова често колкото ние облаците. И знаеш ли защо?
- Защо?
- Защото повечето хора, които са на около 20 да речем, се мислят за много автоитетни и сякаш ще заприличат на малки деца ако започнат да изразяват чувствата си, такива каквито са... Страх ги е, да не изглеждат малки. Та те са големи! Или поне така си мислят...

2008-06-14T17:13:00.002+03:00

Тези дни все повече се замислям за живота си. Страх ме е от всичко, дори не смея да отстоявам правата си, мнението си или стремежите си! Винаги разчитам на някой друг. Естествено, съзнавам, че така до никъде няма да стигна. Поне за едно нещо се реших! Ще пътувам до града на Готиния. Скоро. Според плановете ми времето до 29 юни ще ми е достатъчно за да събера нужните ми за пътуването ми пари. Братовчедка ми заяви готовност да ме покрие пред майка ми, така, че тя да не се притеснява. Но имам два проблема:
1. Майка ми може да реши да дойде с нас и тогава цялото ми пътуване пропада.
2. Как ще пресупредя Готиния, ако той дори не иска да ме чуе? Ами ако не иска да ме вижда? Ми в крайна сметка може и да му пиша sms, че пътувам на там и към едиколко си часа да ме чака на гарата, а ако не дойде си хващам обратния автобус и се връщам в моя град.
Но има и нещо друго. Ако Готиния наистина не ме е забравил, то това трябва да значи и че ме обича още. А ако е така проблемът му е никакъв да ми позволи да поговоря с него, нали?

Чуйте тази песен :

В момента ми се иска просто да изкрещя едно име... или пък друго...

100 необикновени неща

2008-06-07T23:18:00.002+03:00

1. Да пропътуваш над 1000 километра, само за да кажеш "Обичам те".
2. Да спасиш живот.
3. Да работиш на четири компютъра едновременно.
4. Да пропътуваш стотици километри само заради самото пътуване, без никаква цел.
5. Да си направиш пикник на покрива на блока и да пренощуваш там.

6. Да ходиш по улицата само по бельо.

7. Да отидеш на вечеря с двете си бивши гаджета едновременно.
8. Да не излизаш една седмица от къщи, дори и на терасата!
9. Да пътуваш в кола с над 250 км/ч.
10. Да се запознаеш с министър или президент.
11. Да победиш гаджето си на неприсъщи за твоя пол игри.
12. Да лежиш по средата на улицата и да гледаш звездите.
13. Да влезеш в контейнер.
14. Да напишеш писмо до себе си.
15. Да отидеш на училище по пижама или домашни чехли.
16. Да приготвиш торта с домашно приготвени блатове.
17. Да направиш стриптийз заедно с друг човек.
18. Да легнеш в калта, за да направиш по-добра снимка.
19. Да прекосиш граница с велосипед.
20. Да отидеш на плаж в пороен дъжд.
21. Да се боричкаш в снега.
22. Да си направиш тениска със собствена щампа.
23. Да прецакаш компютъра си, просто защото ти е интересно какво става, когато затриеш важни системни файлове.
24. Да спиш в едно легло с повече от пет души.
25. Да изчакаш с приятели точния час, в който си роден и да изревеш като бебе след първата си глътка въздух.
26. Да залееш учителката си с вода… без да искаш, естествено.
27. Да се научиш да свириш на акордеон в пияно състояние.
28. Да се сгушиш в детско легло и да разказваш приказки на малко дете.
29. Да снимаш дъга.
30. Да се промушиш през тесен процеп в пещера.
31. Да изхарчиш цялата си заплата за 15 минути.
32. Да пътуваш на автостоп поне 500 км.
33. Да слезеш по висока, стръмна, неосветена и разнебитена стълба посред нощ, само за да видиш изгрева.
34. Да танцуваш салса на брега на морето, без музика.
35. Да отидеш пиян на изпит или на работа.
36. Да се разхождаш из града в карнавален костюм.
37. Да скачаш от високо в езеро, море или река.
38. Да те арестуват.
39. Да вървиш 12 часа пеш.
40. Да спиш в палатка на над 2500 м надморска височина.
41. Да си изрисуваш самичък лицето и да обиколиш блока така, за да се покажеш на всички.
42. Да се целуваш над 3 часа.
43. Да прочетеш за една нощ книга с повече от 500 страници.
44. Да се изкачиш на Айфеловата кула.
45. Да се вдигнеш в 3 часа сутринта и да отидеш в другия край на града само защото приятел те е помолил.
46. Да плуваш чисто гол в морето през нощта.
47. Да яздиш камила.
48. Да се изкъпеш във водопад.
49. Да се качиш на седалков лифт в люта зима.
50. Да караш стар и потрошен автомобил на над 20 години.
51. Да си изпуснеш телефона в тоалетната.
52. Да спиш под 6 часа за 3 денонощия.
53. Да излезеш на сцена пред повече от хиляда души.
54. Да се обясниш в любов зад кулисите на сцена.
55. Да ти вадят сливица
56. Да слушаш една и съща песен над 10 пъти последователно.
57. Да пишеш цял ден само с един пръст на клавиатурата.
58. Да изядеш 5 кг плодове за един ден.
59. Да ползваш тоалетна на срещуположния пол.
60. Да пребоядисаш стена.
61. Да убедиш някого да зареже работата си, за да ти напише текста на любима песен.
62. Да подстрижеш мустаците на котка.
63. Да си направиш над 12-часов филмов маратон
64. Да оставиш шефът да ти се кара за нещо, за което и двамата знаете, че нямаш вина, само за пред ядосания клиент, който търси да си го изкара на някого.
65. Да прекараш цял ден с любима компютърна игра.
66. Да дъвчеш над 10 дъвки едновременно.
67. Да участваш в спортно състезание и да победиш.
68. Да танцуваш на пилон.
69. Да смениш сам гума на автомобил.
70. Да изпиеш 1 литър вода на екс.
71. Да те търси полиция, да те спре и да те попита дали си видял накъде си отишъл.
72. Да си на първи ред на концерт на любимата си група.
73. Да се видиш по телевизията.
74. Да намериш заровена антика.
75. Да дадеш рушвет.
76. Да изрисуваш стена.
77. Да си герой в книга.
78. Да нарисуваш нещо, което несъзнателно си нарисувал така, че да наподобява полов орган.
79. Да тичаш покрай тролей три спирки и да го хванеш най-накрая.
80. Да нахраниш жираф.
81. Да те гони полиция.
82. Да ти падне боксова круша върху главата.
83. Да си боядисаш ударената кола сам.
84. Да приютиш животинче в чужд двор без позволението на собственика.
85. Да предизвикаш някого да те зашлеви.
86. Да ти ръкопляскат, след като паркираш.
87. Да прегърнеш дърво.
88. Да скочиш с бънджи.
89. Да организираш открита дискотека на центъра на града.
90. Да наблюдаваш метеоритен дъжд.
91. Да участваш в съдебен спор.
92. Да играеш във филм, дори и да не е от холивудско студио.
93. Да запишеш собствена музика.
94. Да идеш на кафе с най-гадната даскалица.
95. Да се возиш в багажника на кола.
96. Да се обадиш на случаен телефонен номер и да си правиш майтапи.
97. Да откраднеш стока от магазин.
98. Да направиш каскада с велосипед.
99. Да участваш в протест.
100.Да се возиш в каруца.

2008-06-07T21:47:00.003+03:00

Вчера и днес много размишлявах над това, което съм сега, как съм стигнала до него, кой ми е помогнал. И се сетих пак за хората около мен, на които държа много, ама много. Е те не са много - Слънчо, Тя, Идеалното момиче, Дечкото, Лудетината, Хаха, Кики...
Тя сега е малко разстроена, но иначе не спира да се смее, Идеалното момиче никога не е била сериозна, освен когато е на училище, Дечкото е мн мн готина, Лудетината прави всичко, което един, плащащ данък обществено мнение, човек не би направил, Хаха е все усмихната, а Кики е.. някакси... искрена по свой си начин и е невероятно нежна. А, да и Слънчо. Той... за него мога да кажа само едно - bf. А всички те имат малка част от мен. Ако човек познава приятелите ми наистина добре, значи познава и мен.
Скоро се замислих над историята си с Готиния. В крайна сметка, той вероятно вече ме е забравил, защо да не го направя и аз? А и ограничавайки се само с един, който не мога да имам повече, понеже го отрязах, аз, реално погледнато, не давам шанс на останалите момчета, които биха искали евентуално да заемат мястото му. Макар че надали са много. Все пак. Не знам.
Този срок, за разлика от миналия, ще завърша над 5. Което е хубаво. А после и курса по английски... Супер! Всичко ми се нарежда. Един сладур от морето ще идва да ме види през август, а тогава ще се видя и със Олин. Въобще супер ще стане.

Ужасна съм!

2008-06-01T16:04:00.002+03:00

За първи път си хванах гадже на 2-ри септември миналата година. Беше момче, с което съм израснала и се познавахме що-годе добре. Обаче, той все още беше дете, не се чувствах с момче, когато той беше около мен.И вместо да ускоря по някакъв начин порастването му(не говоря за физическо..), аз се отказах, не се осмелих да направя решаващата крачка. Избягах.
Второто ми гадже беше повече от момче - беше мъж. Силен, красив, нежен и невероятно мил - идеалният за мен. Но когато трябваше пак да се боря за нас двамата,понеже той е от друг град и съответно не го виждам кой знае колко често, аз пак избягах!Пак се изплаших. А ужг бях смела, силна... А дали просто не ме е страх да се боря? А ако ме е страх да се боря, това не означава ли, че ме е страх да живея? Страх ме е да живея? Да, това може да е логична причина за всичките ми 4 опита до тук. Но ако ме е страх да живея, то тогава как ще успея да стигна до детската си мечта за хубав дом и семейство с поне 2 деца и верен съпруг? Май няма да стигна кой знае колко далеч.И сега какво?Всеки път, когато се депресирам заради второто си гадже, ще правя нови опити ли? Ами тогава какво би станало с тези, които държат на мен? Или пък това не ме интересува?А, да това е форма на егоизъм.Най-чистата при това. Ужас! Бях права, когато си казах, че съм ужасна.
И сег аголемият въпрос: Имам ли мотив да живея?
На този въпрос вече имам отговор. Имах мотив, но го загубих. Да, това е Готиния. Той беше идеалният мотив. А понеже аз се изплаших от борбата през тези две години,загубих и най-силния си коз - себе си...
Май не ми остава друго освен да ходя на училище, с надеждата , че някой, ще ме заговори и ще държи на мен толкова, че да ми набия шамарите, когато усети, че омеквам пред страха от борбата. И как сега да не кажа "По дяволите!!!". Аз все още обичам Готиния, но така ми се пада, като се плаша пт всичко. Ужасна съм!

Малката Ру

2008-05-25T15:58:00.004+03:00

Малка съм. Така е. Никой не го оспорва. Даже съм се нарекла Малкката Ру. Този прякор тръгна от съзнанието на Слънчо. А Ру дойде от една съученичка, която искаше да съкрати иначе много дългото ми име. Мисля си за разходката ми с Идеалното момче - братовчед ми е (мамка му!). Той каза: "Хората трябва да знаят кой си, за да те уважават!". Може да е прав. Много хора знаят кой е Слънчо в реалността, но ако ви кажа и псевдонима му в net-a, със сигурност бихте се сетили за кой говоря. Ще се въздържа. А Malkata Ru? Тя коя е? Тя е никой. Просто едно момиче, забутано в тъпо училище в тъп град в тъпа държава. И никой дори не знае, че тя съществува(с малки изключения)... Дам...

Беше повече от прав...

2008-05-21T21:20:00.002+03:00

запознанство

разкриване на болезнена истина

помощ

утеха от

приятел

от

добър приятел

споделяне
на
спомени

смях
и

радост

самочувствие

желание
поздрав
празник

душа,

красива душа
като

свещ

споделяне
на
болка
сърце
което
усеща
всичко

безразличие

"Мразя!"
"Обичам!"

Това са просто думи, предназначени просто за един много добър най-добър приятел...

Слънчо,

благодаря
ти!

2008-05-21T21:06:00.002+03:00

Обичам те - две думи
по цяла нощ изричам ги
в съня ми...
***
Търся те, тъй бавно
и някакси всичко лети
около мен е забавно,
а далече си ти...
***
Обичам те, обожавам те дори,
но нямам сила, нито възможност
да погледна в твоите очи,
не и без да се изложа...
***
Ако трябва с думи да те опиша
ти си всичко, което искам,
ти си въздухът който дишам
и момчето, което обичам...

2008-05-19T22:12:00.002+03:00

Напоследък се чувствам ужасно. Слънчо се държи с мен както си иска, не му пука много много за това как се чувствам, а не смея да му кажа, защото по този начин има вариант да се скараме. Вече загубих един човек, който обичам (Готиния) не искам това да се повтаря...
Баба и дядо пък ме обвиняват за грешките на баща ми, което е много нечестно от тяхна страна. В училище пък напоследък взе да ми потръгва.Скоро Идиота не ме е тормозил, не съм се карала с някой от класа.
Най-странното е , че започнах да правя елементарни грешки - греша в изказа си спрямо приятелите си.Например днес в едно от междучасията ТЯ ми каза, че е скъсала с гаджето си, а аз мислейки, че се шегува й се изсмях, което беше меко казано грубо от моя страна.Сега ме е страх да й пиша sms за да не я обидя допълнително, все пак аз държа много на нея.Изключително много.
Скоро заминавам за абитуриенската на братовчед ми, и смятам да се възползвам от това време, за да се откъсна от атмосферата , в която съм сега.Ще се откъсна от Слънчо, ТЯ, Готиния, Пухчо и всички останали, които са в обкръжението ми сега.
А като си помисля, че ония ден имах опит, пореден за самоубийство, но пак неуспешен.Е, от прабаба ми и прадядо ми ме деляха само 30 секунди, но не издържах...
Щеше ми се да ме уважават малко повече. А сега имам чувството, че останалите ме мислят за кърпичка, с която могат да правят каквото си поискат.В това число и Слънчо.
Иде ми да ида някъде, да закрещя, да хвана автобуса за Пловдив и да ида при Готиния, без да ми пука толкова за това, какво ще стане с живота ми. Та на мен друго не ми трябва за да съм щастлива. Е, малко ще ми е гадно без Слънчо, ама... Не знам. Сега си спестявам пари, за да мога следващата зима да ида на гости на Готиния, без някой да ме спира.
Ама той надали би ме приел.Все пак в момента ме смята за кучката, която съсипа живота му. И е прав донякъде...ама и аз не знам докъде.
Аве в общи линии ми се иска да съм на 18 за да мога да живея по своя начин, а не по нечий чужд и да задоволявам нечий чужди мечти и желания. Гадно е!

Just Modiliani

2008-05-16T11:46:00.004+03:00

Да видиш нещо малко
да почувстваш красотата
да усетиш истински това
дет се крие във мечтата
***

Да се мислиш за велик
да осъзнаеш реалността
да почувстваш и във миг
как всичко пада на мига!
***
Да разбереш блянът свой
да видиш усмивката ми
да усетиш как отново
оглеждаш се във истина
***
Да те прониже силна болка
да прегърнеш фино
да спре сърцето и толкоз -
да те заболи, любими...
***
Да желаеш да разбереш,
а да не можеш
да не посмееш да изречеш,
а да отложиш
всичко онова що е в теб
и всичко,което искаш
което ти казва едно сърце
едно сърце пълно с истина...

обичам те...

2008-05-13T22:50:00.001+03:00

Last Christmas, I gave you my heart
But the very next day, You gave it away
This year, to save me from tears
I'll give it to someone special

Last Christmas, I gave you my heart
But the very next day, You gave it away
This year, to save me from tears
I'll give it to someone special

Once bitten and twice shy
I keep my distance but you still catch my eye
Tell me baby do you recognise me?
Well it's been a year, it doesn't surprise me

(Happy Christmas!) I wrapped it up and sent it
With a note saying "I Love You" I meant it
Now I know what a fool I've been
But if you kissed me now I know you'd fool me again

Chorus

(Oooh. Oooh Baby)

A crowded room, friends with tired eyes
I'm hiding from you and your soul of ice
My God I thought you were someone to rely on
Me? I guess I was a shoulder to cry on
A face on a lover with a fire in his heart
A man undercover but you tore me apart
Oooh Oooh
Now I've found a real love you'll never fool me again

Chorus

A face on a lover with a fire in his heart
(Gave you my heart)
A man undercover but you tore me apart
Next year
I'll give it to someone, I'll give it to someone special
special
someone
someone
I'll give it to someone, I'll give it to someone special
who'll give me something in return
I'll give it to someone
hold my heart and watch it burn
I'll give it to someone, I'll give it to someone special
I've got you here to stay
I can love you for a day
I thought you were someone special
gave you my heart
I'll give it to someone, I'll give it to someone
last christmas I gave you my heart
you gave it away
I'll give it to someone, I'll give it to someone

2008-05-12T15:12:00.004+03:00

Никой не ми вярва... гадно, а?
Е, вярват ми определени хора - например майка ми, Слънчо, Готиния и още едно две лица, ама тия, които имам нужда да ми вярват не го правят.Не знам защо толкова ми пука за мнението на тези дзверчета, ама благодарение на Идиота, Справедливка и Мис Идеално тяло никой от тях не ми вярва. А си мислех, че промяната на класа променя всичко...
Не е така!Определено.Гадно, а?
Утре съм на лекар, пак, пак в София. Ще тръгна рано сутринта в 6. Не знам защо, но напоследък искам да се откъсна от всички в обкръжението ми... е може би без Слънчо и Готиния. Но бих била много щастлива да се оттърва от останалите. Кеф!!!
Е да, ама не. Или поне не още две години. Чак след като завърша ще мога сама да избирам къде да ида да уча пихология или икономика(все още се съмнявам между двете..)
И бих могла да съм с Готиния, без да му мисля толкова много дали случйно семейството ми няма да се отрече от мен. Все си мисля , че ме обичат твърде много, за да го направят. И все си мисля, че ако обичаш някой му даваш всичко,което му е нужно за да е щастлив.Нали така?Поне 16-годишният ми опит ме докарва до този извод.Ама може и да греша.
Скоро ще мога сама да си реша проблема с Идиота. Няма да ме тормози повече, защото само ми трябва малко помощ, някой да ми вземе пустия страх да ударя човек. Тогава вече и сама мога да го набия,даже ще ми е кеф!!!В дзверилника всички ми се подиграват. Хаха много мило...
Друг важен момент е , че сега се опитвам да си осигуря компанията за тия две години, дето накарах Готиния да ме чака... ама май няма смисъл. Все по-уверена съм в себе си, че мога да размажа Идиота, стига да се стегна и да дам свобода на гнева, събиран в продължение на три години....

2008-05-11T22:25:00.002+03:00

Вчера не спрях да танцувам цяла вечер. Сега също танцувам.. Чувствам се толкова добре докато танцувам... сякаш летя, рея се някъде в небето и... и виждам всички, които обичам, под мен...
Слушайки една от любимите си песни и плачейки, се чувствам толкова добре, колкото никога досега. От доста време не е имало момент, в който да не ме боли нищо...
Страх ме е от много неща.Ще направя списък, за да мога да започна да ги премахвам едно по едно. Ок, започвам:
1.Страх ме е , че няма да мога да си изкарам матурата след 12-ти клас...
2.Не съм сигурна, че бях разбрана правилно...
3.Боя се, че няма да направя нищо със живота си, та аз дори не знам как да живея...
4.Не обичам да съм сама, а в момента съм така...
5.Липсва ми Пловдивското гадже...
6.Объркана съм оттук до небето...

ето и една моя любима песничка(израснах с нея):

They passed me by, all of those great romances
You were, I felt, robbing me of my rightful chances
My picture clear, everything seemed so easy
And so I dealt you the blow
One of us had to go
Now it's different, I want you to know

One of us is crying
One of us is lying
In her lonely bed
Staring at the ceiling
Wishing she was somewhere else instead
One of us is lonely
One of us is only
Waiting for a call
Sorry for herself, feeling stupid feeling small
Wishing she had never left at all

I saw myself as a concealed attraction
I felt you kept me away from the heat and the action
Just like a child, stubborn and misconceiving
That's how I started the show
One of us had to go
Now I've changed and I want you to know
One of us is crying
One of us is lying
In her lonely bed
Staring at the ceiling
Wishing she was somewhere else instead
One of us is lonely
One of us is only
Waiting for a call
Sorry for herself, feeling stupid feeling small
Wishing she had never left at all
Never left at all

Staring at the ceiling
Wishing she was somewhere else instead
One of us is lonely
One of us is only
Waiting for a call

2008-05-09T21:46:00.002+03:00

Днес ми беше тежък ден...
Първо сутринта решавах задачи, които не бяха особено лесни... Е тва не е толкова важно. В крайна сметка преписах... отново! :D
Второ днес беше ден на ученическото самоуправление в моето училище.Аз съответно винаги съм искала да бъда учителка - поне до сега... вече не искам! Та днес бях учителка по руски и по английски език. Само в часа по-руски влязох, понеже по-английски ми стана лошо (може би защото като програма беше венага след руския... ).
Часа по руски мина гадно. Присъстваше и едно момче от групата по немски. Аз, разбира се, с моя чар, го разкарах само за десет минути . Много съм бърза , нали?Е, да ама... в групата ми по руски беше и Идиота. Той се лигавеше заедно с Шпиндела от нашия клас. Е, да ама прекали. Ядосах се. Заболя ме главата. Написах му забележка в дневника. След това всеки ми казваше нещо, но аз сякаш не ги чувах...Отидох до сестрата. Е, да ама нали е ден на самоуправлението и аз какво да видя - ученици... Помолих едно от момчетата за аспирин.Поне това съм запомнила, че успокоява главоболието.Ама пропуснах подробността , че на мен рядко ми действа, даже никога...Реших да помоля истинските учителки за последните два часа да ме освободят. Идиота скочи. Да уточня защо : когато му писах забележката в часа той ми се закани в часа по история, когато той е учител ,да ме съсипе.
Ем , да
ама мен ме заболя главата демек с един куршум два заека: 1.ядосах Идиота и му се измъкнах; 2. осигурих си три часа спокойствие и тишина в нас!
А при моята молба да си ходя, съучениците ми започнаха да ме обвиняват , че съм страхлива... Искаше ми се, да бяха присъствали на моментите, в който лекарите прогнозират с 99% сигурност, че ще съм бавноразвиваща се, или когато доцентът, който ме прегледа, ми заяви, че имам сътресение на мозъка и че трябва поне три месеца да съм на тихо и спокойно място. Сещам се за най-подходящото място - училище, където ако споделиш болката си със съученик, започват да ти се подиграват... или накратко казано, както го нарича Пловдивското гадже - дзверилник...
Днес по едно време се усетих пак, че си мисля за него и как искам да ида да го видя в Пловдив... тая нощ пак сънувах как двамата се сдобряваме... Явно няма да стане. Нали в сънищата лошото е хубаво, а хубавото е лошо...дам...
Е , и днес (по-точно вчера) имаше нещо хубаво... Свалих едно гадже, до което се опитвах да се домогна от доста време и което чувах досатъчно рядко, за да не го помня много добре.Е, не може да се каже, че го свалих, ама вчера за първи път флиртувахме, а се познаваме от около година... хаха...
мамка му и на идиота!Днес ми предложиха да се преместя в училището на братчеда. Няма лошо - далече ще съм от идиота, няма да играя физическо, ще се чувствам добре. Само дето може и да не мога заради пустите закони. Не е сигурно, че от моето училище мога да се преместя в обикновено лесно, тъй като аз съм с профил... Гадно!
А другия минус на тва е , че ще си виждам бф-то и приятелите мноого по-рядко от сега.Ама пък ще съм далече от сегашните гадняри, дет се наричат мой клас...

2008-05-09T11:51:00.001+03:00

Wise men say only fools rush in
but I can't help falling in love with you
Shall I stay
would it be a sin
If I can't help falling in love with you

Like a river flows to the sea
So it goes
some things are meant to be(2)
take my hand, take my whole life too
for I can't help falling in love with you

Wise men say only fools rush in
but I can't I can't help falling in love with you

Like a river flows to the sea
So it goes
some things are meant to be(2)
take my hand, take my whole life too
for I can't help falling in love with you
take my hand, take my whole life too
for I can't help falling in love with you
for I can't help falling in love with you

2008-05-07T11:41:00.002+03:00

Вчера, последният ден от ваканцията, не правих нищо. Цялата ваканция не бутнах нищо. Не си писах домашните, излизах само навън, забавлявах се.А вчера добавих към списъка и задълбочаване на депресията ми. Може би защото най-накрая се осмелих да призная пред себе си, че обичам онова момче, което като бяхме малки, ме изпращаше всеки ден след училище до нас, с което си играех непрекъснато , понеже сме в една махала... А пън съвсем наскоро (преди около две години) и двамата влязохме в пубертета и той малко взе да прекалява с момичетата и може би това беше нешото, което ме спираше да призная пред себе си колко гио харесвам.
Вчера разхождайки се с Мушморока й споделих, че го харесвам и й разказах за всичките си чувства към него. Тя беше тази, която ме пришпори да ида и да му кажа какво става. Отидох и разговора премина така:(моите думи са оцветени в синьо)
-Здрасти...
-Здрасти.
- Аз, ... аз .. исках да ти кажа.. няма значение тръгвам си.(вече гласа ми трепереше защото се усетих,че плача)
-Ей, я ела (той ме гушна и тогава всичко се изля!не можах да се спра...)- няма да ревеш, чу ли? Няма.
-Исках да ти кажа, че имам нужда от човек до себе си.. объркана съмм и.. Оф , няма значение, ти не ме разбра..
-Напротив разбрах те идеално..
-Не, не си..Както и да е.Тръгвам си..
той пак посегна и този път ме дръпна по-силно към себе си и пак ме гушна казвайки ми, че няма смисъл да плача...
Не разбирам защо при положени , че само преди два дни ми отправи предложение подобно на това да станем гаджета, защо сега ми отказа?Не го разбирам.. аз..
Наистина ли имам много високи критерии??Та аз просто искам Той да е от града, за да сме заедно и да ме обича ама истински.. Толкова много ли искам??Явно..

2008-05-05T00:33:00.002+03:00

If I tell you
Will you listen
Will you stay
Will you be here forever
Never go away

Never thought things will change
Hold me tight
Please don't say again
That you have to go

A bitter thought
I had it all
But I just let it go
Hold your silence
It's so violent
Since you're gone

All my thoughts are with you forever
Until the day we'll be back together
I will be waiting for you

If I had told you
You would have listened
You'd had stayed
You would be here forever
Never went away

It would never have been the same
All our time
Would have been in vain
Cause you had to go

The sweetest thought
I had it all
Cause I did let you go
All our moments
Keep me warm
When you're gone

All my thoughts are with you forever
Until the day we'll be back together
I will be waiting for you

2008-05-04T23:53:00.000+03:00

In the world you tried
not leaving me alone behind.
There's no ohter way.
I prayed to the gods let him stay.
The memories ease the pain inside,
now I know why.

Chorus:
All of my memories keep you near.
In silent moments imagine you here.
All of my memories keep you near.
Your silent whispers, silent force.

Made me promise I'd try
to find my way back in this life.
I hope there is a way
to give me a sign you're ok.
Reminds me again it's worth it all
so I can go on.

Repeat chorus

Together in all these memories
I see you smile.
All the memories I hold dear.
Darling, you know I will love you
until the end of time.

Repeat chorus

All of my memories...

2008-05-04T23:01:00.006+03:00

Единствен ти ме истински обичаше
Единствен ти споделяше мечтите ми
Единствен ти със думите изричаше
онова,което тътнеше в ушите ми...
***
Единствен ти "Обичам те" ми каза
когато всички бягаха, сякаш съм зараза
Единствен ти тъй силно ме прегърна
и внезапно от ония свят ме върна
***
Единствен ти очите ми отвори
и сякаш с устните ми заговори,
казвайки дума намекваща

това, което всъщност съм !

Край!

2008-04-30T11:56:00.002+03:00

Вчера вечерта беше същински ад - защо ли?
Може би защото ми се наложи да скъсам този, който обичам само защото осъзнах, че от разстояние нищо не става... Да , точно за това
А той веднага започна да ме обвинява колко съм била гадна и как съм могла да му кажа такива неща.. Ако не бях аз и двамата щяхме да се мъчим още две години, колкото ми остават до влизане в университет (съответно в неговия град, за да сме заедно). А сега ще си поплачем една две седмици и после ще се забравим - по-лесно е така. Няма да ни се налага да се чудим дали в скута на другия не седи някое гадже, докато си чати с нас. Няма да броим дните докато дойде някоя ваканция за да се видим. Няма. Честно казано, след като го баннах в скайп, се почувствах някакси освободена от тежък товар, сякаш имах криле и просто полетях. Бях забравила това чувство - чувството на свобода.
Нека ме мрази - по-добре отколкото да се мъчим и двамата така... Нека на сън да ме убива, или да си дере гърлото викайки името ми - но това ще е временно. Нали знаете - "далеч от очите, далеч от сърцето"
Щеше ми се да не си служеше толкова добре със драмите и обвиненията - ама то от адвокат какво друго да очакваш. Хаха. Странно - през малкото време, което съм прекарала на тази планета се влюбих само в един и все още си копнея по него - гаджето от София. Да, той е отдавна забравена любов, може би защото ми избяга, или защото аз не действах както трябва не знам.Но все още като се сетя за името му и нещо потръпва в мене... Странно, а?
А може би не чак толкова. Скоро го срещнах - по пътя за невролога. Вече е зает. Тя е късметлийка определено. А защо тогава не изпитвам завист?! Може би защото не съм такава. Не знам.
Между другото сега съм свободна, което значи, че тръгвам на лов за следващата жертва. Този път обаче ще се огранича в рамките на моя град. По-лесно е. :D

2008-04-29T13:47:00.003+03:00

Напоследък се чувствам ужасно. Съвсем скоро разбрах от какво съм боледувала като малка - проблеми с главата - можело е да съм бавноразвиваща се , проходила съм много късно, проговорила съм много късно! Всичко това ми се отрази зле... А днес дядо ми, който толкова обичам влиза в болница...
А,да да не забравяме и големия проблем - прави ми се секс ( или по-общо казано ме друса хормона..) Е, да ама ако сега посмея да го направя ще загубя възможността да имам това, което най-силно искам - деца.Те някакси осмислят живота. Имаше една житейска мисъл - "Родителите ни съсипват едната половина от живота ни, а децата - другата.Ама е много приятно."В момента съм в едно ужасно положение - не мога да правя секс , а от това идва и агресивното ми поведение, което се отразява много зле ама много зле на приятелите ми и на тези които най-силно обичам. Вчера например се държах ужасно с най-добрия си приятел - пак бях нервна. А и главата ме болеше.Вече му се чудя как ме търпи - та аз съм ужасна. И в този случай едно "извинявай" или "съжалявам" не помага. Не знам как ще издържа още две години - толкова ми остава до излежаването на присъдата "никакъв секс!" :D И все пак е гадно.
Понякога ми се иска просто да кажа стоп! и всичко да свърши - дядо да не е постоянно болен, майка ми да не ме държи в неведение за всичко, приятелят ми да не е далеч, и да не нервнича постоянно на bf за всичко - той пък най-малко го заслужава. Може би това е повод за 4-ти опит, а може би не. Ако го направя рискувам да изпусна най-хубавото от живота - моментите , които биха ме накарали да се почувствам сякаш съм в своя свят, който обаче не е както сега измислен, а е реален, истински!Веднъж някой ми каза "Самоубийството е най-голямата перверзия на живота" и мисля , че беше прав. И все още е...

2008-04-24T09:47:00.002+03:00

Your subtleties
They strangle me
I can’t explain myself at all.
And all the wants
And all the needs
And I don’t want to need at all.

The walls start breathing
My minds unweaving
Maybe it’s best you leave me alone.
A weight is lifted
On this evening
I give the final blow.

When darkness turns to light,
It ends tonight,
It ends tonight.

A falling star
Least I fall alone.
I can’t explain what you can’t explain.
You're finding things that you didn’t know
I look at you with such distain

The walls start breathing
My minds unweaving
Maybe it’s best you leave me alone.
A weight is lifted
On this evening
I give the final blow.

When darkness turns to light
It ends tonight,
It ends tonight.
Just a little insight won't make this right
It’s too late to fight
It ends tonight,
It ends tonight.

Now I’m on my own side
It’s better than being on your side
It’s my fault when you're blind
It’s better that I see it through your eyes

All these thoughts locked inside
Now you’re the first to know

When darkness turns to light
It ends tonight,
It ends tonight.
Just a little insight won't make this right
It’s too late to fight
It ends tonight,
It ends when darkness turns to light
It ends tonight,
It ends tonight.
Just a little insight won't make this right
It’s too late to fight
It ends tonight,
It ends tonight.

When darkness turns to light,
It ends tonight.

Ученически речник

2008-04-19T10:59:00.003+03:00

Ученически речник
1) Училище - самотен манастир
2) Ученик - затворник №213
3) Ученичка - момиче в черно
4) Класен ръководител - а) враг №1
б) цербер пред вратите на Ада
5)При директора - а) в стаята за разпит
б) в бърлогата на звяра
6) Учител в чужбина – един идиот в Париж
7) Преди влизане в час – ах,а бяхме млади
8) Свободен час – сиромашка радост
9) Пред дъската – а) Опълченците на Шипка
б) светът на мъките
в) животът ми е в ръцете ти
10) Бележник – черно досие
11) Събота – небето се изяснява
12) Неделя – слънцето грее за всички
13) Ваканция – животът започва отново
14) Родителска среща – скърцане на зъби
15) Тетрадка – черно и червено
16) Двойка – ще се срещнем пак
17) Тройка – а) царска мъдрост
б)възнаграждение за страха
18) Четворка – родени за живот
19) Петица – на прага на щастието
20) Шестица – а) ти сън ли си или те има...
б) това беше просто шега
21) Учител разказва урок – кацнал бръмбар на трънка и захванал да дрънка
22) Учител по френски – любимец №13
23) Учител по физическо – таралеж в атака
24) Учител по история – старинна монета
25) Дежурен учител - звероукротител
26) Междучасие – а) Троянска война
б) пускай, Ганьо, говедата
27) Учителят и класа – Али Баба и 40-те разбойника
28) Учебна стая – гнездото на осите
29) Строшен джам – ни чул ни видял

Една жена

2008-04-19T10:43:00.003+03:00

Някой се обръща,
после пищи!
Внезапно се връща
към спомени зли...
***
"Живот не искам!"
безспирно мълви
и ножа притиска
у свойте гърди...
***
Поглед без любов
тяло без душа...
и погледът суров..
аз ли съм това?!
***
Вярвам в теб,
но не искам да знам
когато си с мен
за болката там..
***
Там , във сърцето,
вътре на дълбоко
в душата на детето,
което плаче кротко...
***
Там във очите,
там във жената,
сипеща молбите
към небесата!
***
Молбата за живот,
песен във нощта...
Молбата за любов
на една жена...

резултата!

2008-04-15T10:28:00.003+03:00

Днес ходих да ми правят ЕЕГ. Ужасно е! Заболя ме главата от него...И на всичкото отгоре ми казаха да намаля компютрите, телевизията и физическата работа.Всъщност коментара на лекаря беше следния : "Добре организиран, модулиран, средно- и високоволтажен основен алфа ритъм с честота 10 Хц, единични положителни остри вълни в задните отвеждания, редки пръснати единични тета вълни. Добра активност при 00/30. При ФС единични остри вълни темпорално вляво.При ХВ основната активност не се променя.Единични остри вълни темпорално вляво.Генерализирана пароксизмална активност не се наблюдава. Залкючение: Нормална за възрастта ЕЕГ активност от добре изразен алфа ритъм с леко изразено възбудно огнище темпорално вляво, провокиращо се от ФС и ХВ" Както и да си дам почивка на мозъка.Горкото ми гадже, с него само с компютрите се разбирахме, а сега няма и така да можем да се чуем... И все пак нека малко се пооправя и после пак, ама по-малко. Може пък и да ми се отрази добре. И без тва май и този срок няма да хвана стипендия...няма да е зле да се опитам да поправя този факт...ама мен още си ме е страх! Споменаха ми нещо за влизане в клиника за известно време,ден-два. Няма да ми се отрази зле малко пълна тишина, далеч от съучениците ми, шума, викането... Нищо де, ще се оправя някакси...

пътуването

2008-04-14T22:20:00.000+03:00

Днес пътувах за София. Сега съм в квартирата на леля ми...Братовчедка ми е станала 200 кила!Не знам как може да се търпи такава. И продължава да яде! Докато пътувах за София, се засякох с един човек от миналото ми...едно момче , по което бях луда. С него си говорихме през цялото време, пращахме си снимки, картинки, музика...Оказа се по=свестен отколкото предполагах.. не е от лесно даващите се :D Както и да е. Утре ще ходя да ми правят ЕЕГ и ме е малко страх...

BF

2008-04-14T09:52:00.001+03:00

всичко си зависи само от теб...

2008-04-13T17:31:00.003+03:00

Дали си обърнал резбата
или просто си гледаш нещата
Дали живееш ден за ден
или просто търсиш някой като мен?
***
Това няма никакво значение,
защото при всичкото неподчинение
(ученическо, за пояснение)
стигаме пак до тук
един на друг да си правим напук!
***
Дали търсиш начин мислите си да изкажеш
или просто гледаш как да се покажеш...
Дали си винаги честен и открит
или зад хиляди маски скрит!
***
Дали си търсиш повод за кавга
или просто се питаш:"До кога,до кога?"
Дали ще продължиш да нараняваш
или всичко лошо ще забравиш...
СИ ЗАВИСИ САМО ОТ ТЕБ...

2008-04-12T20:10:00.000+03:00

2008-04-12T10:51:00.002+03:00

Сън

Докосва те нежна ръка...
Целувка по бузата мека
получаваш от случаен непознат
с пожелание нощта да е лека...
***
Заспиваш бързо, неусетно
в сладък сън потопен...
Сънуваш нещо конкретно -
Най-щастливия ти ден!
***
Познат глас по име те вика...
Внезапно отваряш очи
и виждаш как нежна усмивка
за "Добро утро" думи мълви...

2008-04-12T10:46:00.003+03:00

Момчето с искренна любов

Вървя сама в тиха обстановка,
мечтаейки за сънувания блян!
Красива и нежна постановка...
Младеж във съллзи цял облян!
***
Момчето по име ме вика...
Обръщам се бавно назад...
"Вие сте си лика прилика!"
втълпява ми случаен непознат.
***
"Не искам не мога!"
главата ми се пръска!
и сякаш отново
самотата ме обгръща!
***
Гледам как слънцето залязва,
мисля за момчето с искренна любов...
Някой изведнъж ме забелязва
и ми отправя тих сподавен зов...

2008-04-12T10:38:00.002+03:00

"Извинявай, наистина извинявай
повече няма да правя така!"
Звучат като думи изказани
от нечия детска глава!
***
Аз няма да се извиня
или поне не така,
защото искам да отразя
съжалението в гласа...
***
Ще кажа"Извинявай!Сгреших!"
и сякаш ще звучи по-правдободобно,
но да рецитирам детски стих
е някак твърде удобно...
***
Съжалявам .................(име)
но ти ме разбираш
остана ми само
думи да бродирам...

2008-04-12T10:34:00.003+03:00

Свобода

Ад, в който живея
ад, в който чувствам...
Свободата, която милея
и мястото дето напускам!
***
Те всички са около мен,
затягащи душевната примка...
И погледът ми ,малко замъглен,
отприщва яростната сила!
***
Обичам, но не само един...
желая да умра на мига...
И сякаш в стаята мълчим,
молейки тихичко за свобода...

2008-04-11T22:45:00.002+03:00

Днес проведох следният разговор с гаджето си...:(моите думи,неговите думи)
"- ти си силен
-не, не съм.така ти се струва. няма силни хора...
- но аз не виждам смисъл в борбата за да докажа нещо на себе си, нещо което знам...
-виж какво, аз те обичам
- знам
- и аз те обичам
- до сега да те бях скъсала 100 пъти
- обаче те обичам мн
-но не искам да поставяш живота си при мен...
- точно ти ми даваш смисъл на живота
- изслушай ме!
-: спри да пишеш за малко!
-ок
-просто..
- това което исках да ти кажа беше, че преди да те срешна не виждах смисъл в нищо. сега не виждам смисъл само в борбата, която "уж" всички водят и по този начин убеждават и стимулират себе си да живеят. Обаче аз не се стимулирам побеждавайки някой или нещо.. Аз се убеждавам да живея с мисълта да знам, че ти си добре, че всички, на които държа са добре. Аз съм алтроист стрелец - никога не бих тръгнала да се самоубеждавам в нещо. По скоро бих скочила да защитя или убедя някой друг в нещо...Някой , на който държа...Някой, който ми се доверява напълно...А такива са рядко просто защото много често правя елементарни грешки, които ги отблъскват от мен.Но никога не съм си и помисляла да нараня някой, както и не виждам смисъл да се бориш ако само ти ще спечелиш от това..."

2008-04-11T20:41:00.002+03:00

Аз съм човекът, който тормозеше като малък!
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък!
Аз съм човекът, който те отвращаваше!
Аз съм човекът, на който се подиграваше!
Аз съм човекът, който седеше самотен...
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно...
Аз съм човекът, който плашеше до смърт всеки ден!
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен смутен...
Аз съм човекът, който носи болка в очите си...
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си...
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време!
Аз съм човекът, разрушен от това бреме!
Аз съм човекът, който се давеше в презрение!
Аз съм човекът, който проклинаше своето рождение!
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление!
Аз съм човекът от твоето поколение!
Аз съм човекът, чието име не знаеш...
Аз съм човекът, за когото нехаеш...
Ти мислиш , че е готино да си свиреп,
но и аз съм човек като теб...

една от малкото истини...

2008-04-08T10:07:00.001+03:00

Where Will You Go

You’re too important for anyone
You play the role of all you long to be
But I, I know who you really are
You’re the one who cries when you’re alone

But where will you go
With no one left to save you from yourself
You can’t escape
You can’t escape

You think that I can’t see right through your eyes
Scared to death to face reality
No one seems to hear your hidden cries
You’re left to face yourself alone

But where will you go (where will you go)
With no one left to save you from yourself
You can’t escape
The truth
I realize you’re afraid (I realize)
But you can’t abandon everyone
You can’t escape
You don’t want to escape

I’m so sick of speaking words that no one understands
Is it clear enough that you can’t live your whole life all alone?
I can hear you when you whisper
But you can’t even hear me screaming

Where will you go (where will you go)
With no one left to save you from yourself
You can’t escape
The truth
I realize you’re afraid (I realize)
But you can’t reject the whole world
You can’t escape
You won’t escape
You can’t escape
You don’t want to escape

2008-04-08T09:23:00.003+03:00

Вчера вечерта по време на вечерята разбрах, че утре идва големият ми братовчед, а в петък майка ми заминава за Хисаря.Някакъв санаториум. В същото време бях неоценена, прекалено наранена, изплашена, и разбира се ми се припомниха някои гадни неща от миналото,. които избягвах до сега. А най-гадното е , че останах без приятели, в опит да помогна, останах без съученици в опит да се защитя, останах без подкрепа в опит да се изправя. Защо? Толкова ли съм коварна към всички, толкова ли ме мразят всички, че да ме смятат за свой враг, дори когато се предполага да съм пълната противоположност на враг???? И пак писах стих. Беше глупав. Беше ужасен. В момента в мен се води една особена война - студена война. Война, за която ще ми е нужна подкрепата на единственият, който не иска да ме погледне. Война, в която ще ми трябва защитата, на тези, които ме изолират още от началото на познанството ни. Война, в която съм сама. Е май няма да я има - отдавна съм я загубила... Още когато се запознах с някой на 21 април.... А този ден идва скоро. Поне ще знам да си го отбележа като най-гадният ден в цялата година. Нищо, че за мен ноември месец е най-ужасният. Значи стават два - ноември и април.
А аз само исках да... вече не знам какво искам. Май единственото в което съм сигурна, че искам е... да ме няма. Всичко е прекалено много. Прекалено гадно. Прекалено студено. Ужасно!Нещо положително в цялата тази ситуация?? Не мисля. Няма такова. И надали някога пак ще има...

2008-04-07T22:08:00.004+03:00

Кога за последно са ви унижавали? Мен съвсем на скоро... Преди около три години бях седми клас и кандидатствах, бях приета в елитно училище. От този миг започна един ад... да, точно така, идиота! Той в началото ме наричаше "мърша" , после добави и "не я гледайте тая, тя е луда!" После "откачалка"... И така... По едно време, може би вече бях девети клас, помолих класната си за помощ (да поговори с него..). Направи го на няколко пъти. Явно не свърши работа. По едно време забелязах, че се е сдушил с група момчета от съседен клас. Добре. Е, да ама и те започнаха да ме преследват с обиди и нападки. После имаше един период "детска градина", в който ме спъваха, закачаха и тем подобни. Започнах да споделям с приятели, с цел да получа съвет как да се справя с тях."Опълчи му се!", казваха ми те. Не знам защо, може би защото съм слаба не можах. Те продължиха, логично. Съвсем на скоро разбрах, че е обиждал и други хора, не съм била само аз... Обиждал е и на религия, проявявал е склонност към фашизъм... Уффф! Тия дни ми се струпа много... Прекалено много! Чак не знам дали ако има втори трус ще го издържа.... Мамка му!БОЛИ!... Е, то, кое ли не боли... Главата ме боли вече цял месец, а баща ми не успя да ми уреди дори един преглед... Подува ми се стомаха! минах на какъв ли не режим... нищо не помага...
Но не ми е проблемът корема... Сърцето, то ме боли все по-често и по-често. Било поради чувства, било поради физическо натоварване...
На всичкото отгоре, явно съдбата "активира" чувството си за хумор в най-неподходящият момент, защото докато разнасях вестниците (това работя), се сблъсках с един ужасен спомен от миналото ми - некролога на момчето, в което се бях влюбила още като малка, и което умря, когато аз бях едва 5-ти клас ( а и той, де..)... Мамка му, животът е гаден!!!

Tи

2008-04-06T23:10:00.003+03:00

В тъмнина се лутам
скръбта ме обгръща
търся пролука
внезапно се обръщам!

ти ме гледаш променен
аз те питам "да или не?"
а ти някак обременен
ми отвръщаш "НЕ"

крещиш напразно
аз крия болката
а ти еднообразно
ме мразиш толкова
силно...
помощ!искам помощ
а ти ме отблъскваш
сякаш съм кележ
който ...

мразя те, защото ме караш да съм себе си!
мразя те, защото ме караш да се смея , както никой друг
мразя те, защото сякаш знаеш всичко
мразя те, защото се влюбих в теб откакто те видях
мразя те, защото мислиш, че да си сам е хубаво!
мразя те, защото...не знам...
защото си най-добрия ми приятел и на друг не бих се доверила както на теб...

2008-04-03T16:36:00.004+03:00

I join the cue on your answer phone
And all I am is holding breath
Just pick up I know you're there
Can't you hear?
I'm not myself

Oh, go ahead and lie to me
You could say anything
Small talk will be just fine
Your voice is everything
We owe to life
And it all depends on you

It's only summer
The sun hasn't set
(I refuse to believe that it's only me you fear)
Just hear me out
I'm not over you yet
(Love is on the line, can you handle it?)

So how do I do normal?
The smile I fake
The permanent wave
Oh, cue cards aren't fixing it
Can't you tell?
I'm not myself

I'm a slow motion accident
Lost in coffee rings and fingerprints
I don't wanna feel anything but I do
And it all comes back to you

It's only summer
The sun hasn't set
(I refuse to believe that it's only me you fear)
Just hear me out
I'm not over you yet
(Love is on the line, can you handle it?)

It's only summer
You've got me strained
Just hear me out
Don't make me wait
I'm not myself
I can't take this
Love's on the line
Is that your final answer?

I join the cue on your answer phone
And all I am is holding breath
Just pick up, I know you're there...

It's only summer
The sun hasn't set
(I refuse to believe that it's only me you fear)
Just hear me out
I'm not over you yet
(Love is on the line, can you handle it?)

loveless - one with out love
beloved - one with love

2008-03-27T21:48:00.005+02:00

липса
тя е навсякъде,сякаш ме преследва.Все нещо ми лиспва...
Липсват ми прабаба ми и прадядо ми, които толкова обичах, и на които дори едно "чао" не успях да кажа...
Липсва ми момчето, което загуби възможността да се радва на света, още на 12.
Липсва ми момчето, което обичам.
Липсва ми най-добрия ми приятел.
Липсва ми ... липсва ми майка ми - тя все е на някъде, а чувствам, че имам толкова много да й кажа, а нея все я няма...
Липсва ми брат ми, които съм виждалал само 2 пъти за 5 години.... за цеи 5 дълги години...
Липсва ми онова безгрижие, което имах като бях дете.
Липсват ми толкова мн неща.А знам, че мога да променя много от тях, но сякаш нямам желание за това...
или по-точно не съм готова.Но ако сега не съм готова, кога ли ще съм?Всеки иска нещо от мен.Нещо различно, нещо,което аз имам.Но между всички неща има и едно общо - те искат част от мен.Е, има и един човек, който иска всичко от мен, ама за момента няма как...

Много силно обичам
наум хиляди думи изричам
но сякаш, че ако посмея с глас
да изрека дори една от тях
ще обидя част от това,
което аз някога бях...
***
Сякаш живея в илюзия
връщам се бавно назад
и чувам нежна мелодия
от тайнствен парад...
***
Искам да докосвам
нежната ръка
но сякаш се износи
в цялата тази тъга
***
Любов, нежност и още нещо
но какво е то?
може би е просто нежно
въплъщение на любов
(глупав опит за правене на стих online, май става само в определени моменти..)

2008-03-26T10:13:00.002+02:00

игра

странна игра
нова игра
нежна игра
красива игра

любов
искренност
нежност
игра

две души
две сърца
две неща

като повеят на вятъра, който нежно гали планините
така и аз се отпускам с теб
като прозрачността на водата, докосваща морското дъно
така и аз съм пред теб
като черните дълбини на незнайното,на онова красиво нещо,онова нежно, подбуждащо всякакви страсти черно нещо ,което наричаме бъдеще
така и мен ме е страх от всяко ново нещо

но и копнея да се впусна в него
сякаш от любопитсвто
а и не ме е толкова страх
щом знам
че "ако ти скочиш, и аз скачам!"

и щом виждам всичко, за което съм, мечтала
това на едно място
че наистина съм се озовала в мястото, чието име нося

нежност
невинност
красота

дете

искренно

цветове
много
зелено,кафяво,жълто,червено,бяло,синьо,синьо,синьо, черно...

желание

чувство

копнеж

невъзможното става възможно

граници

няма такива

външност

просто предмет

дори не е от значение

сигурност

прегръдка
песен

искане
молба

но защо молба?

не може ли просто да е спомен?

спомен
любов
тъга
сълза
искам да се върна!

там от където идвам в детството си

да мога да поправя всичко
което сгреших

мама и татко да не се разделят

стоп

край

всичко е свършено

както и моята история

край

2008-03-21T22:04:00.001+02:00

I hate the way you talk to me

And the way you cut your hair

I hate the way you drive my car

I hate it when you stare

***

I hate your big damn combat boots

And the way you read my mind

I hate you so much, it makes me sick

And even makes me rayon

***

I hate the way you’re always right

I hate it when you lie

I hate it when you make me laugh

Even worse when you make me cry

***

I hate you when you’re not around

And the fact you didn’t call

But mostly I hate the way I don’t hate you

Not even close, not even a little bit, not even at all

( from the film “10 things I hate about you”)

2008-03-21T09:55:00.001+02:00

Намираш сродна душа
държиш я в ръсете си!
Подаваш и в ръка
искренно сърцето си!
***
Тя го взима нежно и внимателно,
казва мило „Благодаря!”
А после го оглежда старателно,
чудейки се какво е това...
***
Питаш я „Обичаш ли ме?”
Тя отвръща – да!
А после пак тръгваш
нанякъде сама...
***
Моля аз за свобода,

После пак и пак

А накрая нищо –

Сякаш съм момиче...

***

Искам да видя лице сияйно

Да почувствам топлина

А не едно безкрайно

Търсене на светлина...

***

Знам , че такава светлина

Няма в действителност.

Чиста, искренна и нежно

Тя е по-скоро чувствителна...

2008-03-17T22:10:00.002+02:00

Днес в училище мина що годе добре... Разбрах, че най-добрият ми приятел заминава за Ангия. Готино... Е да, ама аз оставам само тук 7 дена, ако не и повече. Не посмях да му кажа... Не искам да убивам ентусиазмът му... Щеше ми се и аз да видя свят... В следващият живот. След училище се прибрах с една приятелка, която до скоро смятах за мн добра. Напоследък се прибираме аз, тя и две момичета от нейният клас, които естествено не ме харесват. И така вече за втори, а може би и трети път , както се прибираме четирите, аз само стоя отстрани и ги слушам как си коментират деня. А ако случайно се опитам да се намеся и да изкажа мнение те ме прекъсват... Не знам каккъв им е проблема. Тя е свястна, ама като е на училище сякаш е в затвор, държи се студено. Не ме интересуват толкова нейните приятелки, а и тя не споделя с мен. Вече не... Отчуждихме се една от друга... Гадно! А и се почувствах толкова пренебрегната.. Аве аз да не ревнувам! Не знам, ама сякаш усещам нещо от тоя тип, което не е хубаво... Ама хич! А за капак на деня, гаджето ми разбра, че съм ( да предупредя - забранено за под 18 ) правила скредж цяла вечер,а на всичкото отгоре на другия ден (демек днес) използва най-открито терминът, съответстващ на скредж - това меко казано ме стресна! Ама някои хора, наистина нямат задръжки!

2008-03-15T21:00:00.003+02:00

Днес сутринта бях на олимпиада по математика. Готино! Задачите бяха по-леснби отколкото очаквах, ама то в повечето случаи , когато си мисля така имам най-много 2-3 точки. А са по 7 на задача... ; три задачи... После, след олимпиадата бачках - разбасяне на вестници. Бях с най-добрия си фр. Той ми помагаше. Ама другата седмица надали ще се навие... Изтъкна ми няколко довода против повторното си идване:
1. Мизерно заплащабе - 5 лв на седмица
2. "Дрехите ми станаха жълти!" от мастилото по вестниците
3."Почти не можахме да си говорим: ти в една уличка , аз в друга..."
4.уморително е
5." изгубено време, което можех да прекарам на компютъра"
аз, естествено , не отвърнах на тези толкова силни доводи, просто ми стана тъжно, че в желанието си да прекарам повече време с едно от двете ми любими същества, ако може и с двете ,се проваля...
е, след работа(кога станах толкова банална?!) отидох да се видя с една фр от училище...Разхождахме се из една градинка, после отидохме към нас и когато бяхме вече малко преди моята врата нещо се сборичкахме и аз без да исках сякаш и извих китката. Тя изпищя! Определено ме стресна, изплаших се до смърт. Отидох до най-близкия човек, в случая един таксиметров шофьор, и го помолих да звънне на бърза помощ, а той сякаш не ме чу, защото се забави 1000 минути. Сякаш нарочно. За щастие на моята фр взе да и минава, или поне така каза... Извиних и се поне 1000 пъти, ама и те не стигат. Не и за такова нещо. Като за капак на гадния ден, като се прибрах у нас майка ми започна да се заяжда на тема "не ти харесва работата..." бляяяяяяяяяя. Ядоса ме и излях страха в/у нея под формата на викове, недоволство и опълчване с/у всяко нейно твърдение...
Мамка му, КОГА НАЙ-ПОСЛЕ РОДИТЕЛИТЕ ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА РАЗБИРАТ ДЕЦАТА СИ?! Когато по-късно споделих с нея случката, която ми се беше случила, тя започна да ми се подиграва, като при всяко мое докосване пищеше и викаше: "Рая, викай Бърза Помощ!!!"
Какво толкова смешно имаше, по дяволите!!!

2008-03-13T10:16:00.000+02:00

това го намерих на един мн сладък сайт. и все пак е мн мн сладко...

2008-03-12T22:34:00.003+02:00

Чудно ми е как, ама сякаш имам нужда само от отрицателни емоции за да пиша... Например вчера идиота ме провокира да напиша поредното стихче... ето го и него:

Намираш случайно познат,
мислиш го за приятел...
А после се оказва припознат,
приятел на твой преподавател.
***
Да наречем припознатия
с име - Mr X
Споделям с преподавателя
за приятел с име "човек"...
***
"Човекът " е мил
и сякаш оценява,
че ти си се за него родил
за да можеш да помагаш
***
Но Mr X държи се грубо!
Сякаш те мрази, ненавижда...
А може би иска той друго?
Да ти каже, че те обича!
***
Как да спра мъчението?
Ежедневният обиден дъжд...
Или да продължа с утешението,
че той е просто мъж?(...)
***
Боли, и то много.
Но как да разбере,
че моето желание е строго...
Искам това да спре!
***
Сякаш съм казала обида
минавайки покрай тях...
А тях не ги е грижа,
изпращат ме с коварен смях!

2008-03-11T21:34:00.002+02:00

If I should stay,
I would only be in your way...
So I'll go but I know
I'll think of you every step of the way...

And I'll always love you!
I'll always love you!

You, my darling you...

Bitter sweet memories
That is all I'm taking with me!
So goodbye..
Please don't cry!
We both know I'm not what you
you need.

And I'll always love you!
I'll always love you!

I hope life threats you kind
And I hope you have what you've dreamed of!
And I'm wishing you joy and happiness,
But above all this I'm wishing you love!

And I'll always love you,
I'll always love you!
I'll always love you!
I'll always love you!
I'll always love you!

I, I'll always love you...

2008-03-09T20:58:00.004+02:00

Ladies and Gentlemen of the class of '97... wear sunscreen.

If I could offer you only one tip for the future, sunscreen would be IT.

The long term benefits of sunscreen have been proved by scientists whereas the rest of my advice has no basis more reliable than my own meandering experience.

I will dispense this advice now.

Enjoy the power and beauty of your youth. Never mind. You will not understand the power and beauty of your youth until they have faded. But trust me, in 20 years you'll look back at photos of yourself and recall in a way you can't grasp now how much possibility lay before you and how fabulous you really looked.

You are NOT as fat as you imagine.

Don't worry about the future; or worry, but know that worrying is as effective as trying to solve an algebra equation by chewing bubblegum. The real troubles in your life are apt to be things that never crossed your worried mind; the kind that blindside you at 4pm on some idle Tuesday.

Do one thing every day that scares you.

Sing.

Don't be reckless with other people's hearts, don't put up with people who are reckless with yours.

Floss.

Don't waste your time on jealousy; sometimes you're ahead, sometimes you're behind. The race is long, and in the end, it's only with yourself.

Remember compliments you receive, forget the insults; if you succeed in doing this, tell me how.

Keep your old love letters, throw away your old bank statements.

Stretch.

Don't feel guilty if you don't know what you want to do with your life. The most interesting people I know didn't know at 22 what they wanted to do with their lives, some of the most interesting 40 year olds I know still don't.

Get plenty of calcium.

Be kind to your knees, you'll miss them when they're gone.

Maybe you'll marry, maybe you won't, maybe you'll have children, maybe you won't, maybe you'll divorce at 40, maybe you'll dance the funky chicken on your 75th wedding anniversary. Whatever you do, don't congratulate yourself too much or berate yourself, either. Your choices are half chance, so are everybody else's. Enjoy your body, use it every way you can. Don't be afraid of it, or what other people think of it, it's the greatest instrument you'll ever own.

Dance. Even if you have nowhere to do it but in your own living room.

Read the directions, even if you don't follow them.

Do NOT read beauty magazines, they will only make you feel ugly.

Get to know your parents, you never know when they'll be gone for good.

Be nice to your siblings; they are your best link to your past and the people most likely to stick with you in the future.

Understand that friends come and go, but for the precious few you should hold on. Work hard to bridge the gaps in geography in lifestyle because the older you get, the more you need the people you knew when you were young.

Live in New York City once, but leave before it makes you hard; live in Northern California once, but leave before it makes you soft.

Travel.

Accept certain inalienable truths, prices will rise, politicians will philander, you too will get old, and when you do you'll fantasize that when you were young prices were reasonable, politicians were noble and children respected their elders.

Respect your elders.

Don't expect anyone else to support you. Maybe you have a trust fund, maybe you'll have a wealthy spouse; but you never know when either one might run out.

Don't mess too much with your hair, or by the time you're 40, it will look 85.

Be careful whose advice you buy, but, be patient with those who supply it. Advice is a form of nostalgia, dispensing it is a way of fishing the past from the disposal, wiping it off, painting over the ugly parts and recycling it for more than it's worth.

But trust me on the sunscreen.

2008-03-04T09:29:00.002+02:00

всичко взе да ми се подрежда напоследък... странно, а? до преди около седмица бягах от нас, карах се с мама за закуска , обяд и вечеря, а сега всичко е наред. разсеях съмненията си, разкарах комплексите си... вчера се разхождахме с най-добрия ми приятел в парка и аз му се оплаквах как всеки втори човек (дори не се бяха ограничили и само с мъже!) ме оглеждаше като че ли съм супермодел. ами май не са мн далеч от истисната. на мен не веднъж и два пъти са ми предлагали да стана модел. ама аз отказвах, щото е тъпо.и все пак сега се чувствам страхотно.знам, че имам страхотни bbf и bbf и наистина ама наистина много си ги обичам. А, да. Поставих си за цел да се справя с идиота веднъж за винаги! Май ще успея. Всъщност не май, а ще успея! Да! Подготвила съм се почти идеално за часа по литература - научих почтии цялата биография на Пушкин и сега ще се получи така както си го представях - ще говоря за Пушкин, ако забравя нещо ще се подсещам със руския вариант на пълната му биография и ще показвам снимки на поета в клас! Идеално! А и вече не целя да натрия носа на идиота. Разбрах, че отдавна съм го направила без дори да се усетя. Готино, а? дам... всичко ми е наред!

strange

2008-02-26T09:57:00.004+02:00

Sometimes I think about the life I have, the people, who are around me, the way I live and such things. Since the last year a girl met me in the school's corridor. She is 14 years old. Too young to know many things. But she sometimes is even elder than me, and other times she acts like a five-year-old kid. She has a wonderful sister, younger, of course. Well I've been at their house - such a huge place... And each sister has her room...
This doesn't matter as much as something else. My friend thinks that is she keeps on being five, she'll keep the childish in her. That's not the way. I am half a child, half a woman. You know, it's hard to keep them both , but somehow I do it. The thing that really makes me laugh and smile when we're together is her sense of humour .She is nice, always laughing at everything. But sometimes it comes too much - you know, like when I say something serious and she starts laughing, like if I've said a joke. I'm trying to make her stop, but it depends only on her, right? And I feel great of having all my friends , especially her. Because she shows me the way that a nowadays child thinks. And I'd like to make her give herself the freedom I have. She once told me that at school she was wearing a mask. And when I asked her to take it off, she refused. Strange, huh? Yea, everything in this world is a little bit new, a little bit normal and a little bit strange...

2008-02-23T20:40:00.002+02:00

Напоследък се замислям все по-често за това , което ми се случва – намерих си гадже, което ме обича въпреки всичко и ми вярва безрезервно. Само, че е далеч - в друг град. Рядко се виждаме, но пък се стремим да се чуваме или чатим често – почти всеки ден. А така ми се иска да си го гушкам нон стоп. Той даже иска да живеем заедно след като завърша училище. Не искам да правя планове, защото колкото пъти една жена стрелец е правила планове толкова пъти те са се проваляли заради нещо дребничко.
Ако трябва да съм честна си намерих това момче, защото иначе сигурно щях да се побъркам от любов към един мой приятел. Двамата решихме да запазим приятелството си, като аз трябва да пренасоча тези чувства. Логично. Стана. Радвам се! И то много. Обаче докато го намеря се получиха някои неща, които не тряваше да се случат. Чувствам се ужасно, защото помолих въпросния човек за огромна услуга той ми помогна, а на всичкото отгоре знае и за чувствата ми към него – прецаках всичко. Защо все аз?! Сега само една грешка ми липсва за да прогоня този човек от живота си завинаги. А аз държа на него. И то много. Не знам какво ще стане ако загубя дори и един от приятелите си. Всичките ги обичам. Не знам. И оттук се почват страховете. Този човек направи за мен много повече , отколкото беше длъжен. А аз сякаш го предавам във всеки един миг.
Ама защо всичко е толкова сложно?!Не е честно! Знам, че прекалих и сега се чудя дали ако му кажа, че оценявам всичко, което направи за мен и ако иска помощаз съм на среща, дали ще го уплаша?? Май е по-добре да не правя нищо спрямо него. Нищо повече. Само споделянето, шегите и моралната подкрепа, когато е нужна. Мисля, че така може и да издържим и до края на училище. А после само по телефона – той ще учи най-вероятно в друга държава или град не знам. Но няма да се виждаме. Само от време на време ще се чуваме. И ще се забравим. И няма дори да помним всички готини мигове, които сме прекарали заедно.
От всичко най-много искам да знам, че той ми вярва. Че всички ми вярват.А това е трудно... Аз паднах прекалено ниско спрямо неговите виждания. Прекалено ниско. И все още не разбирам защо толкова ме интересува чуждото мнение и по-специално неговото. По дяволите вече не го обичам така! Не разбирам?! Как така? Нали уж като избледнеят чувствата и престава да ти пука за тоя отсреща??? Страх ме е . Не знам какво да си мисля. Не знам. Не съм сигурна в нищо, освен, че се влюбих в непознат и всичко се нареди неочаквано бързо. А той, той е невероятен...
Мил, нежен, търпелив, страстен, искрен, не ме е лъгал, казваме си всичко, споделяме си и най-трудните неща. Всичко. Ама всичко. Много го обичам. Единственото, което не ми харесва у него е, че е малко стеснителен, но това се оправя. Иначе е момче мечта... И много го обичам. Ама много.

2008-02-17T18:19:00.002+02:00

В петък сутринта станах рано и се разходих с гаджето си в парка, в който обикновено се разхождам сама... Говорихме си за много неща. Почти се скарахме, защото имах чувството, че той не ми вярва, а се оказа просто притеснен... Просто притеснен... Няма особено значение, защото акцентът от деня падна върху друго нещо. Когато се прибрах вкъщи бясна, защото в общи линии се скарахме, седнах автоматично да уча. Аз рядко правя такива неща. Сигурно затова и резултатите ми не са особено добри... Помня миналата година, в края на срока, когато попитах най-добрия ми приятел с колко завършва той ми отговори : "Пълно 6". Тази година пак му зададох този въпрос на края на първия срок и отговорът беше същия. А не е ли вярно, че щом може един значи всички могат? Тогава защо и аз не мога? Защото не уча. Не обичам да уча. Само имам потребност да го правя. Може би се отнася до бъдещето ми... И все пак да се върна на деня. Та като се прибрах и седнах да уча по едно време усетих дим. Миришеше на изгоряло. Проверих тичешком всички стаи. Не беше нещо в апартамента, за щастие. После стигнах и до входната врата. Нещо на стълбите пушеше, или по-точно гореше, а аз виждах пушека - черен, гъст, вероятно отровен. Веднага се обадихме на пожарната. В момента всичко е черно на стълбите, а у вещицата, която живее на долния етаж пребоядисват, защото е имала глупостта да отвори вратата. И все пак много хора от къщата ми признаха , че ако не съм била аз най-вероятно всичко е щяло да изгори... А ми е чудно как вещицата не го е усетила първа - нали е на първия етаж, по-близо е била... И в крайна сметка не получих нито едно "Благодаря!". Само "Ако не беше тя нямаше да я има къщата!" Глупаво е... уффф! Веднага щом успях да изляза от къщата се втурнах към хотела ,в който беше гаджето ми с надеждата да не е заминал още... Имах късмет. Беше още там. Хвърлих му се на врата и заревах като малко дете... Той успя да ме успокои, сдобрихме се, изпратих го, но пак не успях да се осмеля да го целуна... Ама че съм и аз! Трябваше, но той се държеше дръпнато сякаш съм му взела закуската направо от устата! После си чатихе по скайп, когато вече се беше прибрал у тях. Обяних му тези си наблюдения. Той обеща следващия път да е по-спокоен, или поне да се успокои. По същото време чатех и с най-добрия си приятел. Той ми каза нещо , което се нуждаех да чуя :"Много се радвам за вас двамата, наистина!" . Сякаш, че имах нужда от неговото одобрение. Шматка.Аз, де...

смърт, болка, плач, утешаване

2008-02-09T20:28:00.001+02:00

Вчера като се връщах от училище на вратата забелязах облегнат капак от ковчег. Изплаших се нещо да не е станало с баба или дядо. После видях и некролога...Беше на съпруга на сестрата на дядо ми. Дори не подозирах. За малко се зарадвах , че не е моя дядо. После се заизкачвах по стълбите. Вратата на сестрата на дядо беше отворена. Аз я наричам вещицата. Тя си е такава. Чух гласове. Хора, които коментираха нещо. Най-вероятно погребението. После се чух с мама, сякаш за да се убедя, че не е моя дядо.
На другия ден(демек днес) аз си останах в къщи до към 13:00 часа. Мама се опита да ме накара да се "престраша" да отида да видя дядо си преди да затворят ковчега. Аз отказах категорично. Тя не се противопостави. После към 13:00 часа аз излязох навън с цел да се "поразсея". Погребението беше от три следобяда. Аз бях навън през цялото време. Прибрах се в пет. Когато се върнах отидох при вещицата за да и изкажа съболезнования. Направих го от уважение към дядо.Все пак му е сестра. Като влязох там, имаше подредена маса, на която имаше питка, халва, сирене, лимонада, вино, ракия,цитронада и салам. Е, някои неща бяха нарязани на парченца и подредени... Присъстваха сина на починалия, вещицата, баба, дядо, мама, съпругата на сина и сватята на вещицата. За белязах, че сина със зор се сдържаше да не ревне като бебе. Сдържаше се , защото за почти всеки мъж е унижение да плаче на публично място, дори в присъствието на роднини. А пък вещицата, която трябваше да е най-оскърбената, като загубила съпруг, не пророни нито една сълза. Каква лицемерка. Тя е ужасен човек. Непрекъснато изнудва дядо да прави разни ремонти. А знае, че той е асматик и като такъв му е абсолютно забранено да работи, заради проблемите с дишането. Все нещо не и е в ред. Тя и сватята й са ужасни. Абсолютни лицемерки. Само баба и дядо ме спират да им се развикам и да ги направя сами да се харесат. Отврат са!
Днес като излязох навън приятелите ми ме утешаваха един през друг и непрекъснато ми обясняваха, че това е нещо естествено. Ама аз знам! В общи линии денят ми мина зле. Обикновено не спирам да се смея, а днес сякаш имаше забрана - никакъв смях! - и не можах дори за миг да се усмихна. Цял ден съм сдухана... пфууу!

2008-02-08T09:29:00.000+02:00

Днес станах сутринта в седем, въпреки, че бях планирала да стана в шест. Закъснявах за ежесутринната ми разходка по алеята на парка в града. "Тренирам" бързо ходене. Има ефект. Затвърдих си досегашното си мнение, че аз не мога посмъртно да имам мускули. Ужас! Е, не е болка за умиране , ама... Та днес сутринта като се разхождах и някакъв мъж ме заговори. Нещо за спорта беше. Не помня. Беше стар. На около 50. После започна да ми обяснява колко бил добър на шах. Пфууу! Аз го отрязах, като муказах, че предпочитам да слушам музика и да се разхождам сама. Той се шашна, от това колко съм билка директна. А аз си мислех, че може би ако бях наистина брутално директна щеше да е по-добре. Поне щях да го стресна като хората. Да загуби ума и дума. Мислех си да му кажа "Няма да правя секс с тебе, защото виждам, че искаш точно това. Сбъркал си момичето!Иди си намери някоя друга..." Той се разкара. Писнало ми е от такива старчоци, които като видят хубаво момиче с прилична фигура и вече ае да я заговоря, пък кой знае, може и да ми се отвори парашута... Ужас!

долкадът, ценностите, приятелите

2008-02-06T21:54:00.000+02:00

Днес ми върнаха един доклад, който се оказа един от трите най-добри за нашата паралелка. Дори не го очаквах! Така, де - очаквай неочакваното. Днес правим и 1 месец с гаджето ми. Колкото и абсурдно да се запознахме , аз усещам една тръпка, а всичките ми приятели (почти всички) мислят, че това е една игра,която колкото по-скоро свърши толкова по-добре. Не знам. Днес трябваше да е един от най-хубавите ми дни от началото на месеца... Постигнах много успехи за 1 ден. И все пак като се върнах от училище се разревах - ей така без причина, дори аз не знам защо. Просто сълзите ми си течаха без да мога да направя нищо. Странно е. Може би е защото се чувствам самотна. Имам нужда от това някой да ме гушка - по-специално гаджето ми. Няма да е скоро. Май пак трябва да разчитам на търпението, което толкова пъти ме е спасявало от сложни ситуации...

като загаворим за любов...

2008-01-29T19:55:00.000+02:00

Тази песен е много стара, но е и хубава... Днес като бях на китара, курс по китара, аз присъствах на репетицията за концерта в чест на Пейо Яворов.Там в съпровод на китари се четоха стиховете му... Така ще бъде и на концерта, който е в Четвъртък. Една от песните, които китаристите ще изсвирят е тази :

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена...
Една любов,една съдба!

Те са пред мен, те са във мен!
Две сенки огнени...
Две болки плачещи...
Те са пред мен,те са във мен!
Две сенки огнени...
Две болки плачещи...

Под слънцето на време страшно,
Един монах, сърце желязно,
Една жена,отрекла себе се
Душите си осъдени горят!

Те са пред мен,те са във мен!
Две сенки огнени...
Две болки плачещи...
Те са пред мен,те са във мен!
Две сенки огнени...
Две болки плачещи...

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена
Една любов,една любов осъдена!

2007-12-16T13:37:00.000+02:00

Вчера до късно плаках и писах стихотворения.Първо в 15 часа бях на партито си по случаи 16-тият ми рожден ден.Бях поканила трима приятели - най-добрия ми фр, братовчедка ми и едно момиче от випуска.Първо закасняха с 15 минути, а след тва, за да е пълна гаврата ми подариха едно детско списание за да се"науча да смятам"
хахаха! Накрая беше просто върха, като ми подадоха един огромен червен плик.
Аз още от малка мечтая да разбера какво се върти в главите на хората.Искам да бъда психолог.По тази причина, в горе упоменатият червен плик намерих две страхотни книги на Оскар Уайлд и Енциклопедия- тестове по психология.Направо се разплаках така както си бях в заведението.Сори, че съм толкова чувствителна , но аз честно казано се гордея с това си качество.Всяка една тръпка която някога съм изпитвала е била с един от тези три индивида, които толкова много обичам.В единия съм все още малко влюбена, но това не е проблем нали така?

2007-11-09T20:47:00.000+02:00

ето нещо интересно

Знаете ли, сега след тая толкоз дълга стачка учителите си изкарват яда на нас по много странен начин.Или поне така е в моето училище.Дават ни едва ли не елементарни входни... е да не дърпам дявола за опашката, ама... Днес стана нещо странно.Като отидох на поредния си урок по китара там като започнах да свиря и се отпуснах до такава степен, че по едно време сякаш пръстите ми ходеха по струните, в резултат на което се получаваше много нежна и правилно изсвирена музика - точно по вкуса на учителя ми.Той е много приятен човек и все пак да си нямате скандали с него .... уфф!Попринцип съм забелязала за себе си следното нещо.Ноември месец ми е най-ужасния месец от цялата година, а Декември - най-хубавия...Не знам защо.. и сега с нетърпение чакам да мине тоз пуст месец, че да стане Декември... Тогава е и рожденият ми ден и Коледа и Нова Година, аможе и да се видя с приятеля си.
Песничката от горе е мн стара, ама яка.На който не му се слуша да не слуша. В следващият пост ще видите няколко много щури бебешки смяха, или както се казва по бебешки - ще се попикаете от смях!

Имен ден, подраняване, изненада

2007-11-07T14:50:00.000+02:00

Утре - 8 ноември ми е именният ден.ДА!И днес през голямото междучасие една моя приятелка дойде и ми пожела всичко най- най-!Аз й благодарих и й обясних, че е утре...Стана много смешно!!!После с най-добрия ми приятел си говорихме много малко,после той ме гушна, а точно тогава се появи един негов преподавател и ми го "отне"!хахаха!Е пак стана много забавно...Днес правих две входни - на едното се издъних, другото го изкарах!Е не може всеки ден да е Великден!!!Поздрави на гаджето ми с молба да се сеща малко по-често за мене (ся сигурно ме мрази!!!!йе!!!!)